Заплаха от масова бедност в Испания

Собствените четири стени са се превърнали в кошмар за семейство Орландо. Когато двамата купуват жилището в Мадрид преди три години, месечната вноска възлиза на 1100 евро. Междувременно са 1700 - банката е вдигнала лихвите. Съпругът е от пет месеца без работа, цената на жилището пък е спаднала драстично.

Така семейство Орландо попада сред 180-те хиляди в Испания, заплашени от принудителен търг на имуществото. Щом подобно на мнозина други в продължение на години са игнорирали опасностите. “Не знаехме какво означават гъвкавите лихви” – казва Роза Мария Афан, чиито вноски за жилището междувременно са нараснали от 750 на 1450 евро. Според данните за октомври – всеки ден по 6 200 души в Испания остават без работа,

безработицата в страната е най-високата в ЕС

през третото тримесечие страната за първи път регистрира спад в икономическия растеж. На емигрантите вече се плаща, за да се върнат по родните си места – за да не обременяват трайно социалните каси. А строителната индустрия, която дълго време даваше поминък на младите хора без образование, отдавна вече не е “златната кокошка”.

При това заплахата от бедност ни най-малко не важи само за неквалифицираните и имигрантите, но също – и за младите семейства, прекъсналите образованието си, разведените, които не могат да си позволят жилище и им се налага да се върнат при родителите си. Доминиканският монах патер Рамиро разказва, че все повече хора търсят услугите на социалните заведения, и то такива, за които никога не би могъл да предположи, че ще стигнат дотам.

От икономическите проблеми в страната са засегнати и други сектори, като например автомобилната индустрия. Страхът от загубата на работното място и социалното падение кара испанците да се въздържат от покупката както на нови автомобили, така и на други стоки. Националната статистическа служба отчита най-голямото намаление на работни места от 2003-та година насам. Както в търговията на дребно, така и в хотелиерството и ресторантьорството.

Проблем има и с държавните финанси. След продължителното отчитане на излишъци, в резултат на спада в данъчните приходи през 2008-ма година Испания отново ще има дефицит. Финансовият министър Педро Солбес внимава да не прибегне до употребата на думата “рецесия”. Но е очевидно, че

испанският икономически модел издиша

Щом в продължение на твърде дълго време се е залагало на строителството и на туризма, вместо да се насърчават изследванията и развитието. И обучението е престъпно занемарено.

Премиерът Сапатеро все още вярва, че ще може да измъкне Испания от конюнктурния трап. Възлизащата на милиарди програма за подкрепа на банките би трябвало да възстанови системата за отпускане на кредити. В бъдеще семейства като Орландо би трябвало да плащат само 50 процента от вноските си, останалото се гарантира от държавата. До 2010-та година, докато в Испания би трябвало да се възвърне икономическият подем, както се надява Сапатеро.