Закъснялата офанзива на Юнкер

Жан-Клод Юнкер поде една твърде закъсняла офанзива. Грешка било, че не направил изявление още миналата седмица по повод разкритията за данъчни трикове, вършени от големи международни концерни в неговата страна. Юнкер изрази съжаление и за данъчните облаги на компаниите. Дни наред той се беше покрил. Със засилването на натиска върху него, изведнъж ЕК реши да предложи директива за автоматичен информационен обмен за такива данъчни договорки, както и общоевропейски данъчни принципи. С други думи, сега на европейско ниво трябва да бъде поведена борба срещу една система, която Жан-Клод Юнкер е изграждал над 20 години като премиер и финансов министър на Люксембург. Инициативата прилича на тромав опит да бъде забравена миналата роля на Юнкер в данъчните машинации.

Когато държавата се е превърнала в модел за укриване на данъци

Вероятно хитрият политик дълго не е схващал щекотливостта на ситуацията - може би защото цялата система е била нещо съвсем нормално. Чрез сложни финансови споразумения, Люксембург дълги години е помагал на международни концерни да пестят данъци за милиарди. И тъй като вече 20 години Юнкер е финансов министър, а почти толкова дълго също и премиер на Великото херцогство, той е тясно свързан с развитието на Люксембург като финансов център. Превръщането на държавата в модел за пестене на данъци от богати чужденци и големи международни компании пък направи възможно, люксембургските граждани днес да са с най-високия доход на глава от населението в целия ЕС.

Люксембург обаче не е единичен случай. Ирландия и Холандия също са се превърнали в данъчни оазиси за международните концерни. И всички техни правителства са били наясно с това. Преди броени дни 50 държави, сред които и Люксембург, се договориха да започнат да си разменят данни за клиентите на банките. Тази решителност обаче е нова, поне що се отнася до корпоративните данъци.

Загубите плащат данъкоплатците

Още през 2013 година ЕК задейства мониторингова процедура срещу Ирландия, Холандия и Люксембург. Но при нея става дума за конкурентоспособност, а не за това, дали подобни данъчни трикове са законни, или не. И тъкмо тук е уловката. Сега и Юнкер признава, че това, което е юридически разрешено, далеч не е морално. Когато една страна от ЕС примамва международни концерни с безпрецедентно ниски данъчни ставки, тя живее на гърба на другите, които не могат, или не искат да губят приходи. В крайна сметка гражданите са тези, които с данъците си запълват дупките.

Скандален факт е, че Европа търпеше досега тази съсипваща надпревара, която налива вода в мелницата на онези, които искат да разрушат европейската идея. Нищо чудно, че Марин льо Пен беше една от първите, които поискаха оставката на Жан-Клод Юнкер. Тя и нейните единомишленици в цяла Европа искат да извлекат ползи за себе си от тази афера.

Оставката е малко вероятна

Въпреки това Жан-Клод Юнкер ще остане председател на ЕК. За това ще се погрижи мнозинството в Съвета на Европа и Европейския парламент. Процесът на обединяване около неговата кандидатура беше изключително труден. С Юнкер са свързани и много други кадрови решения, при които трябва да се имат предвид партийнополитическите, географските и други аспекти. Евентуална оставка на председателя на ЕК би засилила и доста разпростаненото усещане сред европейските граждани за провал на европейските елити.

При представянето на новата комисия, Жан-Клод Юнкер говори за "последния шанс на Европа", визирайки ширещия се евроскептицизъм. Той трябва да е напълно наясно какво е заложено на карта. Той обаче напълно подцени въпроса за това, какъв личен принос може да има самият Юнкер за изполването или проиграването на този последен шанс. Остава да се надяваме, че ЕС се е "събудил" от аферата, за да сложи най-сетне край на тази игра с ниските данъци за големите фирми. В това отношение комисията може да разчита на подкрепата на европейските граждани.