Украинци градят временен дом в България

Режисьорка и актриса, историчка, продавачка, счетоводителка: това са професиите на жените, които в момента боядисват радиаторите в изоставената преди седем години Белодробна болница в Пловдив. Те искат да превърнат сградата в дом за украинските бежанци.

Каквито и да са били Светлана, Ирина и Елена преди войната, сега те са жени на средна възраст, които са изхвърлени безмилостно от живота, който са градили. И които се опитват да оцелеят на чуждо място.

Трудният път от Чернигов до Пловдив

Групата от 15 души - жени и деца - е дошла от Чернигов и е представителна извадка на новите украински семейства по време на войната - две сестри, тяхната съседка, кума, приятелка, заедно с деца и внуци. Те са част от общо 2 000 украински бежанци, пристигнали в Пловдив. Живели са месец в епицентъра на военните действия, жилищата им са унищожени от взривните вълни, десет дни са прекарали изцяло в мазетата си на свещи. Напуснали са Чернигов само денонощие преди да бъде взривен мостът и достъпът на останалите за евакуация да бъде отрязан. "Някои семейства опитваха да прекосят реката с лодки“, разказва Елена Миладзе. "Снайперисти ги разстреляха."

В момента украинските бежанци, потърсили подслон в Пловдив, живеят предимно в жилища, предоставени под наем или безплатно от доброволци, в Младежкия център на Гребната база, в Дома за стари хора "Св. Василий", в общежитията на Университета за хранителни технологии.

"Още в началото написахме писма до всички пловдивски хотели", разказва заместник-кметът на Пловдив Георги Титюков, който оглавява временния Кризисен щаб за украинските бежанци в града. "Но в Пловдив заетостта е целогодишна, така че откликнаха едва десетина и то с по две-три стаи."

Скоро бившата болница ще заприлича на дом

Дарения за украинските бежанци се събират на две места в града, регистрацията става на трето. Затова идеята изоставената масивна сграда, разположена в края на града, да бъде предоставена от Общината за тая цел, е добра. Големи усилия, за да стане възможно това, полага Димитър Георгиев, бизнесмен и почетен консул на Украйна в Пловдив.

Колкото и да изглежда невъзможно, само десетина дни след решението, болницата вече се преобразява. Работници от общинските предприятия "Жилфонд" и "Паркове и градини" боядисват и прочистват обраслата растителност навън, бежанци и българи доброволци работят вътре. Всички материали са дарени от спонсори. Макар и без луксозни удобства, предстои сградата да заприлича на дом - нужни са мебели, готварски печки, перални, посуда. Детски легла на два етажа са обещали от пловдивската организация на "Да, България", само вчера десет хладилника са дарени от фирми.

Лана Петкова е една от петте украинки, живеещи постоянно в Пловдив, които създадоха организацията по приемането и настаняването на бежанците. Лана живее в града от 27 години, има три висши образования и е вдъхновила мнозина с уменията си на йога инструктор. "Всеки трябва да прави това, в което е добър“, казва тя. Лана се грижи за транспорта на хората от границата. "Те не знаят накъде да поемат, доста от тях излизат за пръв път от страната".

Вероника отговаря за получаването на даренията, Лидия е своеобразен информационен център, Оксана се грижи за намирането на работа на жените, а Наталия Еллис е двигателят на възстановяването на Белодробна болница и преобразуването ѝ в център за бежанците от Украйна. 

"Това е геноцид"

Татяна Шевченко е режисьор и актриса, участвала е във филм за Бабин Яр. Тя координира работата. Омъжена е за българин, а родителите ѝ са в Буча. "Много се молих за тях, в Бачковския манастир се молих, страшно беше", казва тя. За късмет точно в тяхната къща агресорите не са влезли - навсякъде другаде са изхвърляли хората от домовете им, настанявали се там, унищожавали хранителните им запаси, изнасяли вещите им. "Родителите ми и съседите им оцеляха, тях ги подминаха. Един месец нямаха вода и ток. Прочистили са един стар кладенец в двора, оттам са черпили вода. Готвили си на огън в двора. Имаха наемател в една от стаите. Още в началото на окупацията той тръгнал с велосипед да купи лекарства от аптеката. Застреляли го на улицата. И не, не е онзи от известните снимки, те са от края на окупацията. Него са го убили в първите дни", разказва тя.

"И в Буча имаше проруски настроени хора", разказва още Татяна. Най- активният от тях посрещнал агресорите с цветя. После ги поканил в дома си, хранил ги, поил ги. По едно време те много се напили, а той им казал: "Момчета, стига ви толкова водка, достатъчно." Те го застреляли и пак си налели. "Изгориха конюшня с расови коне. Не допуснаха доброволци да хранят кучетата в приют, те умряха от глад. На улицата излиза жена с две малки кученца и син на 12 години - те ги застреляха всичките. Спираха коли със семейства с деца, не проверяваха документи, нищо не искаха. Просто ги разстрелваха. През гробищата минаха с танкове. Какво е това, защо е това? Това е геноцид."

"Не сме дошли на почивка"

Две от жените, заети в момента с боядисването на бившата болница, не са излизали друг път зад граница. Ирина е музеен работник в Чернигов. Питам я да успяват да видят красотата на Пловдив, да усетят, че са в най-стария европейски град, че тук има много, много история. Следва мълчание и лаконичен отговор: "Не сме дошли на почивка". Трябваше по-добре да обмисля въпроса си.

В сградата на бившата Белодробна болница могат да се настанят между 300 и 500 души, сред тях очевидно ще има такива, които ще се задържат до края на военните действия, други ще получават подслон по време на пътя си към други държави. Някои от бежанките вече са си намерили работа, други все още търсят.

Повечето нямат доходи, тръгнали са с една ръчна чанта багаж. В съседна постройка до болницата ще бъде създаден детски център, който ще даде възможност на майките да работят. Ще има курс по български език. Идеята на Георги Тютюков е там да има и гише за регистрация и денонощен дежурен, така че по всяко време хората да бъдат приети.

"Ужасяваме се при вида на всеки самолет в небето"

"Всеки случай е различен, решаваме всякакви казуси", казва Лана Петкова. Тя води от границата семейство с малко момче, което има планирана четвърта операция на бъбрек. Тук му осигурява прегледи, общността е готова да събере пари за операцията, но тя, слава богу, не се налага. Оказва се, че детето в момента не се нуждае от нея. Лана се грижи за децата, които пристигат. "Войната ги откъсна от живота им, но те не трябва да се лишават от своето бъдеще", казва тя. Довела е от границата две 16-годишни момчета - плувци, които сега тренират безплатно в частна спортна школа. "А понеже дойдоха сами, без родители, ги поеха родителите на другите деца от школата и треньорката. Друго момче - футболист - е включено в юношеския състав на ФК "Ботев". Има и деца, които тук продължават да тренират волейбол, както в родната си страна."

"Синдромът на войната е жесток", признава Елена. "Ужасяваме се при вида на всеки самолет в небето, а в Пловдив има летище. Децата плачат. Така ще е. Кой знае докога. В нашия блок, където живееше половината от групата, стъклата не оцеляха, няма нито едно здраво." Освен по една раница на гърба, всяка носи и собствената си трагедия. "Сред нас има и други, на които домовете вече ги няма. Майка с две деца например, представа си няма къде ще се върне. На друга мъжът ѝ е в Мариупол и тя от 2 март не е имала връзка с него. Загубихме близки, съседи, приятели."

Белодробна болница носи името на Димитър Кудоглу, най-големия благодетел на Пловдив, създател на Дома на благотворителността и народното здраве, който предлага безплатно обслужване на бедното население. Паметникът му в двора на изоставената сграда беше едно от първите неща, които бяха върнати към живот. С превръщането на запустялата сграда в дом за хората, които отчаяно се нуждаят от подкрепа, сякаш и смисълът на делото му продължава.

***

Вижте и това видео: