Загадъчен бунт в Таджикистан

Доскоро Таджикистан беше единствената страна в постсъветското пространство, в която имаше официална ислямска партия. В края на август тази година обаче Партията на ислямското възраждане беше забранена. Няколко дни по-късно ситуацията ескалира.

На 3 септември зам.-министърът на отбраната Абдулхалим Назарзода избяга от столицата Душанбе заедно със 150 свои привърженици и се отправи към Раминското дефиле. По време на бягството си те са нападнали две полицейски управления. По официални данни, при нападенията са загинали 9 полицаи, а много други са били ранени. Генерал Назарзода се е укрил в Раминското дефиле и от края на миналата седмица неговата група води боеве със силите за сигурност.

Твърди се, че жертвите от двете страни досега са около 40 души. Същевременно таджикистанската полиция информира, че над 50 бунтовници са се предали на властите. Ситуацията на място обаче остава неясна. Чрез трето лице генералът заявил, че не е участвал в нападенията срещу полицейските участъци, но потвърдил, че се опълчва срещу държавната власт.

Кой е Абдулхалим Назарзода?

Мнозина в Таджикистан си задават въпроса: Какво е подтикнало един висш офицер към въоръжена съпротива? До миналата седмица той беше в тесния кръг на функционерите в страната. Има зад гърба си блестяща военна кариера. След завършването на военната академия в Москва, той заема висши постове в таджикистанското министерство на отбраната. Само преди 8 месеца е назначен за зам.-министър на отбраната. Назарзода е освен това и богаташ. Или по-скоро беше. Той притежаваше много недвижими имоти, ресторанти и селскостопански предприятия, които обаче бяха конфискувани тази седмица.

Местните медии информират, че след разпадането на Съветския съюз в началото на 1990-те години и избухването на гражданската война в Таджикистан, Назарзода е бил на страната на опозицията. Едва през 1997 година опозицията сключва мирен договор с дългогодишния президент на страната Емомали Рахмон. Договорът предвиждаше опозицията да получи 30 процента от депутатските места в парламента и високи държавни постове. В началото на 2000 година обаче Емомали Рахмон започна да изтласква опозицията и да заздравява собствената си власт.

Днес мирният договор е само макулатура. В навечерието на парламентарните избори държавните медии подеха клеветническа кампания срещу Партията на ислямското възраждане. При неизяснени обстоятелства тази формация, която бе втора политическа сила, не получи нито един депутатски мандат. Председателят на партията Мукхидин Кабири предусети опасността и емигрира в Турция. По същото време режимът в Таджикистан предприе крути мерки срещу много други опозиционни групировки. И на практика така Емомали Рахмон, който управлява страната от 22 години, стана едноличен властелин.

Правителството в Душанбе сега се опитва да представи конфликта с Назарзода като борба срещу ислямската заплаха. Междувременно и Партията на ислямското възраждане се дистанцира от него. Някои експерти смятат, че неговият бунт е насочен срещу сегашното подтисничество спрямо опозицията, защото по време на гражданската война той е бил опозиционер. Политологът Шокир Хакимов казва, че е трудно човек да си състави мнение поради липсата на информации за мотивите на Назарзода. Хакимов определя поведението на генерала като "много странно". "Той никога не се е профилирал като политик. Не знаем какво го е накарало да действа по този начин", казва Хакимов в разговор с ДВ.

Крачка в неправилната посока

Руският журналист и експерт по въпросите на Централна Азия Андрей Захватов има други съмнения. "Бунтове има в столиците, а не в планините. Ако имаше бунт, президентът никога не би заминал два дни след бягството на генерала за град Вахдат, за да открива нов циментов завод", казва той.

"В Таджикистан се води остра борба за власт", убедена е Беате Ешмент, германскатекспертка по въпросите на централна Азия Беате. Тя е силно обезпокоена от случващото се. "Изтласкването на ислямската опозиция, което наблюдаваме през последните години, буди сериозна загриженост. Недоволството не може да бъде овладяно чрез борба срещу единствената опозиционна партия. Това, което става днес, е тактически неправилен ход", казва тя.

През май друг висш офицер от полицията избяга от Таджикистан и заедно с въоръжените си съмишленици се присъедини към "Ислямска държава" в Сирия. В редиците на терористичните милиции вече воюват 400 таджики. Таджикистан има и дълга граница с Афганистан. "Колкото е по-нестабилен Таджикиситан, толкова по-бързо условията там ще заприличат на афганистанските", предупреждава Беате Ешмет.