Завръщане във Фукушима

Всяка сутрин в кметството на Нараха обсъждат актуалната обстановка в града, след което служители обикалят по двойки улиците на града в търсене на нови заселници. Регистрират новодошлите и им помагат да се устроят.

Пет години след силното земетресение и последвалото го цунами, щетите са почти изцяло възстановени, а почвата и къщите са обеззаразени. Преди 6 месеца японското правителство реши Нараха да е първият от общо седем изцяло евакуирани градове, които отново да бъдат заселени след опустошенията, нанесени от атомната авария във Фукушима през март 2011 година. Противно на всички опасения, мястото вече е безопасно за живеене, беше обявено официално. На 5 септември миналата година заповедта за евакуация официално беше отменена. Половин година по-късно в града се върнаха първите 440 от общо 7 400 бивши негови жители. Това представлява едва 6 % от населението на града преди евакуацията му. Две трети от тях са възрастни хора над 60-години.

Носталгията е накарала Реико Ошикане да напусне хубавата си работа, за да се върне обратно в Нараха. Къщата на семейството била наводнена от връхлетялото града цунами, но днес тя е изцяло почистена. 58-годишната Реико се опитва да не мисли за радиацията, от която се страхува: „И без друго ми остават не повече от 30 години живот”, си повтаря тя.

Навсякъде в Нараха има дигитални дозиметри, които отчитат нивото на радиоктивното лъчение. Стойностите се движат между 0,1 и 0,2 микрозиверта на час. Това е значително повече, отколкото преди атомната авария през 2011, но изчислени на годишна база стойностите остават в рамките на допустимите международни норми.

Единственият, върнал се дотук, лекар в града Каору Аоки обаче е загрижен за здравето на съгражданите си. „На нас, японците, винаги са ни казвали, че атомната енергия е сигурна, а после видяхме колко ужасяващи бяха последствията от аварията”, казва той. Според него хората вече нямат доверие на управляващите. Лекарят настоява правителството да полага повече грижи в тяхна защита – например да се филтрира вредният стронций-90 от питейната вода, да се изолират всички области с повишена радиация и там да се поставят предупредителни табели. Защото хората не се движат с дозиметри в джоба, а радиацията няма нито мирис, нито може да се види. И още нещо трябва да се свърши: да се отстранят всички чували с радиоактивни отпадъци, нахвърляни в околностите на града.

Но и това няма да е достатъчно, за да се върнат по-младите и семействата с деца. В Нараха няма достатъчно работни места, детски градини и училища. Кметът на града Юкеи Мацумото не си прави никакви илюзии: Започваме всичко не от нулата, а от под нулата”.

Например в земеделието. Навремето Фукушима беше известна с производството на ориз и праскови, днес обаче никой не купува продукция от този район. Има обаче една дилема, която нито кметът, нито някой друг политик могат да решат: градът преди живееше от атомната индустрия и продължава да е зависим от нея. Преди аварията от Фукушима 60% от бюджета на града се пълнеха от таксите, плащани от концерна „Тепко”, както и други държавни субсидии за атомната енергия. Голяма част от местните хора работеха именно в двете атомни електроцентрали. Парадоксалното е, че и сега повече от половината от градските приходи се формират по същото направление: създават се нови работни за ликвидирането на авариралите реактори. Атомната централа днес представлява гигантска строителна площадка, на която се трудят над 7 000 души дневно.

Възстановяването на Нараха показва една типична за японците черта на характера им - неприятните неща се преодоляват, като напълно се игнорират. Това освобождава душата и облекчава мислите, но пък пречи на извличането на поуки от предишните грешки.