За шпионите няма почивен ден

В политиката

Гюнтер Гийом в продължение на четири години работи в канцлерството и се издига до позицията „личен референт” на канцлера Вили Бранд. Като агент на Щази той предава в Източен Берлин редица поверителни информации. Разкриването на Гийом беше една от причините за оставката на канцлера Вили Бранд през 1974 година. До ден-днешен това си остава най-шумният шпионски скандал в следвоенна Германия.

Алфред Френцел беше депутат в Бундестага на ФРГ. Социалдемократът шпионираше в полза на комунистическите тайни служби на тогавашна Чехословакия. Беше арестуван през 1961 година и осъден на 15 години лишаване от свобода.

Двойни агенти

Служителят на западногерманското външно разузнаване BND Лудвиг Шпулер имаше достъп до толкова много секретна информация, че в периода 1968-1989 с негова помощ източногерманската Щази успя да разкрие над 300 агенти на ФРГ. Шпулер влезе в затвора за 10 години.

На 14 години лишаване от свобода беше осъден Хайнц Паул Фелфе, също служител на BND, който шпионираше в полза на съветския КГБ. Само шестгодишна присъда получи Габриеле Гаст, която беше достигнала до един от директорските постове в BND, преди да я разкрият като шпионка през 1990 година.

В (западно)германското контраразузнаване, Службата за защита на конституцията, Хансйоахим Тидге в продължение на 19 години работи като ръководител на групата „Контрашпионаж срещу ГДР”. Вместо обаче да се бори срещу източногерманските шпиони, той захранва Щази с поверителни материали. През 1985 година успява да избяга, а КГБ го прехвърля със самолет в Москва.

В редиците на НАТО

„Топаз” – за шпионина с това кодово име вече има дори филми. Зад псевдонима се крие германецът Райнер Рюп, който 12 години работи на висока позиция в НАТО в Брюксел и шпионира в полза на Москва и Източен Берлин. През 1993 година Райнер Рюп е осъден на 12 години лишаване от свобода.

Журналисти-шпиони

Издайници има и сред журналистите. В началото на 90-те години на миналия век в авторитетното списание „Шпигел” беше разкрит източногерманският шпионин Дитхелм Шрьодер. Луц Кухе, журналист от семичника „Райнишер Меркур”, също се оказа шпионин на ГДР, който в рамките на кариерата си получил общо около 450 евро днешни пари.

Този кратък списък обхваща само случаи, които станаха известни покрай обединението на Германия. Много други обаче все още се държат в тайна. А през последните 10-15 години германските служби установяват, че шпионите вече имат доста по-различни цели, отколкото по време на Студената война.

Новите приоритети на шпионите

Най-активни в Германия са тайните служби на Руската федерация, на САЩ, Китай, Северна Корея и няколко близкоизточни страни, твърдят от контраразузнаването. Акцентът е поставен върху икономическия шпионаж и проникването в различни международни институции и проекти. Ето няколко примера:

Един 44-годишен шпионин предава на руснаците поверителни информации за европейския вертолет „Юрокоптер”. В онзи период (2004-2006) той работи като инженер в европейската авиокосмическа фирма EADS. Осъден е през 2008 година.

Едно семейство, което дълги години води незабележим и тих живот в германския град Щутгарт, всъщност през цялото време снабдява руското външно разузнаване СВР с поверителни документи на НАТО и ЕС. Делото срещу двамата завърши през 2013 година с присъди между 5 и 6 години лишаване от свобода.

Трима китайци проникват в две големи фармацевтични компании и открадват документи за определени продукти и за ценовата политика. На процеса през 2014 година те твърдяха, че целта им била да разкрият нередните опити на германските фирми да подбиват цените на международния пазар с помощта на дъмпингови продукти.

Военни информации подавал на САЩ един референт на средно управленско равнище в германското Министерство на отбраната. Когато шпионинът беше разкрит, германската Служба за защита на конституцията поиска шефа на бюрото на американските тайни служби в Германия да бъде върнат обратно в САЩ.

Шпионинът-любител

32-годишният Маркус Р. от германското BND току-що беше осъден на осем години затвор заради това, че е изпълнявал поръчки на американците. Те били свързани включително с набавяне на материали за работата на Специалната парламентарна комисия, проучваща дейностите на американската Агенция за национална сигурност, която подслушва и следи комуникации, включително в Германия. Тази поръчка Маркус Р. така и не изпълнил, защото контраразузнавачите го хванали навреме. Всъщност, той се издал сам, предлагайки услугите си и на руснаците и изпращайки един некодиран имейл. Специалистите смятат, че Маркус Р. е по-скоро шпионин-любител и няма да остане в историята на шпионажа.