За сирийските бежанци в Румъния

През последните 15 години близо два милиона души напуснаха Румъния. И докато румънците се отправят в търсене на по-добър живот на Запад, в родината им пристигат други: бежанци, предимно араби и африканци. Хасан Али от Пакистан е един от тях. Усмихнатият млад мъж е поискал в Румъния политическо убежище. "Искам да остана тук. Знам, че повечето бежанци ги тегли към Франция, към Германия, към Западна Европа, където очакват да намерят добра работа и да печелят повече пари. Аз обаче избирам Румъния. Когато приключи процедурата по даване на убежище, ще подхвана някакъв бизнес. Тук можеш да стартираш със съвсем малко пари", казва той.

"В Румъния има само бедност"

Либиецът Мухамед Армин Бенамри, двайсетинагодишен здравеняк с дълги коси, не е особено впечатлен от Румъния: "Баба ми успя да стигне чак до Германия. Изпрати ни и снимки: навсякъде чисто, хората живеят добре. И най-важното: германците много ги бива в спорта, това ми харесва. А пък тук, в Румъния, навсякъде виждаш само бедност."

Мухамед напуснал родината си, за да се установи в Западна Европа, но засега трябва да се задоволи с източноевропейската Румъния. За разлика от пакистанеца Хасан, Мохамед не може да си представи някакво светло бъдеще в Румъния.

Мухамед и Хасан живеят в Центъра за бежанци в Тимишоара. Прясно боядисаната фасада на едноетажните бараки създава впечатление за чистота и ред. Тук са настанени 120 души, главно от арабски и африкански страни. Директорът на центъра Филимон Пиця обяснява, че напоследък повечето бежанци идват от Сирия. Едни са влезли нелегално от Украйна, други пък – от Сърбия. Всички обаче искат да се доберат до Западна Европа - до Франция, Германия или Италия. Затова не подават молба за убежище в Румъния, а гледат да се прехвърлят в Унгария.

"На румънско-унгарската граница полицията често спира бежанци. Тогава те нямат друг избор, освен да подадат молба за убежище в Румъния", обяснява Филимон Пиця. В продължение на два месеца румънските власти проверяват дали са налице условията за политическо убежище. Ако отхвърлят молбата, бежанецът може да обжалва и през това време да остане в страната.

Какви са правилата?

В Румъния обаче бежанците са принудени да живеят много оскъдно – държават плаща за тях по-малко от едно евро на ден. А тези пари не стигат дори за храна. "Тъкмо поради това много от тях се опитват да стигнат до западните държави", казва Пиця. Пък и често пъти там живеят техни роднини и приятели. Така кюрдите все гледат да се доберат до Германия, а иракчаните до Швеция, където има големи кюрдски или иракски общности.

Споразумението от Дъблин обаче предвижда нещо друго: бежанците, които искат политическо убежище в ЕС, са длъжни да останат в първата държава от Евросъюза, на чиято територия са стъпили. Дали пристигащите от Сирия или Пакистан наистина ще получат убежище в Румъния е друг въпрос. В тази страна едва 10 на сто от кандидатите за убежище получават бежански статут. Останалите трябва да се върнат в родината си.

Докато трае процедурата и обжалването, за бежанците трябва да се грижат местните власти. Особено в бедни страни като Румъния, а и България обаче обикновено няма нито достатъчно пари, нито подходящи условия. Да не говорим, че и властите, и местните хора все още нямат никакъв опит с бежанци, което логично води до напрежения.