За наркопазарите в България и за контрабандните канали на дрога в ЮИЕ - Част 2

Наскоро и уволнен полицейски ръководител каза публично, че производството на амфетамини е проблемно за България и че наркомафия има агентура в българското МВР.

Каква е картината на трансграничната престъпност с дрога в ЮИЕ според експертите на българския ЦИД? Краткият отговор, отразен в изследване на Центъра за контрабандните канали през Балканите, е:

ЮИЕ е естествен мост между производителите на дрога от Близкия изток и от Централна Азия и западноевропейските наркомани. Регионът от транзитно място е превърнат вече и в депо. Нараства и употребата на мека дрога, а производството на синтетична дрога е сериозен проблем.

Ето и потробностите от изследването на ЦИД за контрабандата с дрога през страните от ЮИЕ.

Последствие от войната в бивша Югославия е, че сега нелегалният трафик на наркотици включва всички страни в региона на ЮИЕ.

Известни са оценките на Интерпол, че над 80% от хероина, продаван в ЕС, минава през Балканите. Това е най-големият проблем за региона, но далече не е единственият, смятат експертите.

- Хърватия и Албания се превърнаха в най-важните европейски пунктове за влизане на южноамерикански кокаин.

- ЮИЕ вече е и важен производител на дрога, особено на канабис и опиумен мак.

- Появиха се лаборатории за синтетична дрога

- Засиленият трафик повиши потреблението на наркотици,

пише в доклада “Контрабандните канали в ЮИЕ”.

Хърватия

Дългата брегова ивица на Хърватия я прави идеална за влизането на южноамерикански кокаин в Европа, посочват експертите. Сплит придобива известност като център на хероина.

Босна и Херцеговина

вече е важен производител на канабис. Твърди се, че търговията с наркотици в Херцеговина и Далмация е контролирана от бившите членове на паравоенната формация “Затворническа бригада”. Тя е формация на босненски хървати. Неофициалната столица на Херцеговина Мостар се счита за център на регионалната дистрибуция на дрога.

Косово

След като през 1999г. провинцията става фактически независима от Югославия Косово се утвърждава отново като център на мрежите за трафик на дрога в ЮИЕ. Международната организация на офицерите срещу наркотиците счита, че косовската мафия прекарва незаконно между 4,5 и 5 тона хероин месечно, което е два пъти повече от периода преди войната от 1999г.:

- Наркотиците влизат в Косово от Македония и след това се изпращат през фактически несъществуващата граница между Косово и Албания до пристанищата Дурас и Вльора, откъдето са само на един преход с лодка до Италия.

- В Южна Албания се отглежда канабис, който се препраща в Призрен - Косово

Македония

Още от 70-те години Западна Македония, където живее мнозинството от македонските албанци, е център за контрабандата на наркотици. Очевидният просперитет /луксозни коли, големи къщи / на голям брой хора в този район, който бе сред най-слаборазвитите в икономическо отношение, не се дължи на приходи от лозарство, нито на преводи от чужбина.

Село Танушевци, център на македонската контрабанда на наркотици и оръжие, заедно с още няколко села около македонската граница с Косово се превърнаха в “свободни територии”. Именно в Танушевци, пише в доклада на ЦИД, връзката между АОК, НАТО и нелегалната търговия с дрога и оръжие най-ясно може да бъде проследена. Това е населено с албанци планинско селце, разположено на границата между Македония и Косово./Там започнаха сраженията през 2001г./ По време на косовския конфликт Танушевци бе използвано като едно от най-важните депа на оръжие за АОК, а преди това се считаше за един от центровете на трафика на наркотици от и към Албания и Косово. Арачиново, друго село, в което избухнаха сражения-също така продължително време с считаше за център на трафика на цигари, дрога и оръжие.

В страна като Македония, където има значително недоверие между различните етноси и лоша икономчиска ситуация, бе относително лесно за хората от Национално-освободителната армия и за трафикантите да изострят напрежението и да го превърнат във въоръжен кофликт. По такъв начин те създадоха и идеалните условия за нелегален бизнес, се обобщава в изследването на ЦИД на контрабандата през Балканите.

Румъния

В Румъния трафикът на наркотици е в постоянен възход, въпреки усилията на правозащитните орган, се отбелязва в доклада на ЦИД. Въведени са санкции от 15 години до доживотен затвор за притежание, разпространение и производство на наркотици. През 2001г. са разкрити три тайни лаборатории за производство на синтетични наркотици, което потвърждава опасенията, че Румъния се е превърнала във важна производителка на дрога.

България

Според експертите България продължава да играе централна роля в трафика на хероин от Централна Азия за Европа. През страната преминават трите южноевропейски пътища на дрога-през Румъния, Сърбия и Македония. България е и важна транзитна държава и за южноамериканския кокаин. През последните години бяха конфискувани в България и съществени количества прекурсори за производство на синтетична дрога от рода на ацетин анхидрид.

Дрогата се транспортита с коли, камиони и автобуси към Турция. От средата на 90-те години броят н разкритите площи, засети с канабис се удвоява всяка година. Производството на марихуана се измества и към Северна България.Около 10 000 българи са зависими от хероин и около 40-50 000 използват синтетична дрога. Предполагаемата стойност на българския наркопазар не надвишава 200 –300 млн.евро

Развитието на вътрешния пазар на наркотици в ЮИЕ се характеризира с проникване на дрогата и в периферията на страните от региона през последните години, се обобщава в доклада на ЦИД за контрабандата през Балканите.