За Лас Вегас работят 7 общински съветници, в 12 хиляден Сопот - 17
7 август 2008От разговора на Антоанета Ненкова с кмета на Сопот Веселин Личев се разбира, че фиктивната финансова децентрализация, подходът към окрупняване на общините и раздутата общинска администрация са бариери пред развитието на подбалканската община.
Бариери пред реалната местна власт спъват общинските инициативи.
Дойче веле: Съществува ли реална местна власт в България?
Веселин Личев: Говорим за децентрализация на властта, но реално се децентрализират отговорностите, а се централизират приходите.Това поставя почти на колене местната изпълнителна власт – кметове и общинските администрации, а дори и общинските съвети. Един от индикаторите за това е колко много местни структури не са подчинени на кмета за разлика от практиките в наши съседни страни, в страни от Централна и Западна Европа. Като започнем от Енерго, водно стопанство, Социалното подпомагане, пожарна, полиция - това са все структури, които обслужват местните хора, но са подчинени на централната власт - агенции и министерства.
Дойче веле: Други примери за това, че за кметовете остават отговорностите, а финансовите ресурси текат към централната власт?
Веселин Личев: Преди 7-8 години в общините оставаха много повече средства от данъците, които внася в държавния бюджет една община. Сега почти всичко изтича от регионите към центъра – в Министерството на финансите. В община Сопот например безработицата е 3 на сто-под средноевропейското равнище на безработица. Градът е 12 хил. души вечер, а денем тук са около 19 хил. - в Сопот идват да работят жители от съседни общини. По наши изчисления общината внася в държавния бюджета над 20 млн., от които в Сопот се връщат по-малко от 15 на сто. Тоест от 20 млн лв. в общината се връщат около 1- 1,5 млн.лв. Няма как с местни сили да реализираме намеренията си за развитие. Ние искаме например Сопот да бъде един от европейските центрове по екстремни спортове и алтернативен туризъм. Имаме вече инвестиция от Русия в тази сфера - чуждият инвеститор е изградил уникален приключенски град, модернизирал е лифта от подножието към Централен Балкан, ще бъдат инвестирани още средства в стена за катерене от световна величина. Ако трябва да обобщя засега фиктивната финансова децентрализация, подходът към окрупняване на общините и раздутата общинска администрация до голяма степен са бариери пред местната инициатива.
Дойче веле: Има ли модел в Европа на местно самоуправление, който бихте искали да пренесете в Сопот?
Веселин Личев: Примерът със Швейцария е показателен. Там общините не се окрупняват, а се множат. Малката община дава възможност за по-добро обслужване на гражданите, за по-добро администриране. Какво се получава в България? Говори се за окрупняване на общините, на общинските администрации. Така ли администрацията ще „слезе” по-близо до хората. Не може да окрупним 10 общини и хората да ходят в Хисаря или Пловдив, за да се администрират, да получават скици… Няма нужда от окрупняване, от раздути административни структури по места. В Лас Вегас – една огромна община работят 7 общински съветници, в община като Сопот с 12 000 местни жители работят 17. В община Пловдив са 43 или 48, а в Ню Йорк и Вашингтон –10. Достатъчно е за една община като Пловдив да има 7 общински съветници, в Сопот - 4.
Така че, нека не говорим за това, че няма средства за стимулиране на местната икономика, има пари.
Дойче веле: Докато разговаряме с Вас над главите ни летят парапланеристи - Сопот е домакин на Кръг от Световната купа по парапланеризъм. Откъде са гостите Ви?
Веселин Личев: 150 участници от над 30 страни от всички континенти. Някои от тях наричат Сопот българският Шамони- известен френски курорт, включително и с възможностите си за развитие на екстремните спортове. Нашите възможности за развитие на алтернативен туризъм са не по-малки. Около Сопот има специфични въздушни течения, останки от единствената крепост от периода на Второто българско царство в Анево, наблизо са архитектурните забележителности на Копривщица, лечебните извори на Хисаря. Всичките тези природни и културни дадености бихме искали да заработят за местните хора. Да създадем условия за завръщане на младите, които напуснаха Сопот през прехода. В началото на промяната населението на Сопот бе почти два пъти по-голямо.