За книгата ”Гуантанамо Бей – Война срещу правата на човека” от английския журналист Дейвид Роуз
22 септември 2004"Es ist alles okay in Guantanamo Bay" - ”Всичко е окей в Гуантанамо Бей” – пее саркастично германският рокпевец Райнхард Май. Че не всичко е окей в американския лагер в Куба, иска да докаже английският журналист Дайвид Роуз в книгата си ”Гуантанамо Бей – Война срещу правата на човека”.
Печатайки тази книга, издателството Фишер представя един автор, който пише за реномирания английски вестник ”Обсървър” и на когото вече бяха присъдени награди за заслуги за зачитането на правата на човека. Роуз черпи информация от много извори: така той разговоря с първите освободени от Гуантанамо британски затворници, както и с командира на лагера и със специалисти от Пентагона и ЦРУ. За да предотврати недоразумения, той изтъква, че не е ползвал тайни документи – цитат ”Така не публикувам нико, което би могло да навреди на Америка във войната й срещу терора”.
Цитирайки думите, които произнесе един от бившите затворници при пристигането си в Гуантанамо, журналистът пита: ”Що за място е това, по дяволите?”. Открит остава обаче въпросът, защо авторът въприема военната терминология, според която Гуантанамо се нарича ”Гитмо”.
Дейвид Роуз цитира подробно освободените от Гуантаномо четирима британци. С особена бруталност се отличават пасажите за наказателната рота в Гуантанамо Extremе Reaction Force и за изтезанията по време на разпитите. Описанията на освободените за нечовешките мъчения са допълнени със становището на Червения кръст, което е в същия дух.
Особено важна за автора е констатацията, че Гуантанамо е безправна зона. Позовавайки се на официални декларации на правителството, той доказва как след атентатите на
11 септември се появи правното становище, според което задържаните в рамките на борбата срещу тероризма практически нямат права.
Ала Дейвид Роуз не се ограничава върху юридически тълкувания. Нискоквалифициран пресонал в лагера, неспособни преводачи и парични награди за хора, които предават заподозряни в терористични действия – това са минимална част от фактите, които той критикува. За него няма съмнение ,че от разпитите не са извлечени информация и указания за запланувани атентати. Висока оценка той дава единствено на адвокатите, които – макар че са ангажирани от Пентагона – смело се застъпват за заподзряните в теророзъм.
Журналистът анализира и политическото отражение върху престижа на Съединените Щати. Гуантанамо може да предизвика нова агресивност, защото в мюсюлманския свят лагерът е метафора за бруталност и унижение. Дейвид Роуз пише: ”Ако мерим Съединените Щати с аршина на прокламирата от тях мисия, а именно да предотвратят бъдещи атентати, то Гитмо е неефективен. И не е изключено неговият завет да бъде изписан с кръв”.