За да имат ромите бъдеще

Докладът беше представен с многозначителното предупреждение, че съдържа мрачни и отрезвяващи данни. Така поне ги определя вицепрезидентката на Европейската комисия Вивиан Рединг. Тя очаква спешни контрадействия от различните държави и напомня, че ромите са най-голямото малцинство в ЕС – техният брой е между 10 и 12 милиона.

Това е първото по рода си изследване, проведено в 11 държави. Освен България в него са включени Франция, Испания, Португалия, Италия, Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Румъния и Гърция - все страни с многобройни ромски малцинства. Проучването сравнява условията на живот сред две групи население – ромите и живеещите близо до тях не-роми.

Навсякъде изключени

Оказва се, че навсякъде картината е една и съща – близо 90% от ромите в тези страни живеят под чертата на бедността, по-малко от една трета от тях имат платена работа, а около 45% живеят в домакинства, които нямат едно от следните удобства: кухня на закрито, тоалетна, баня или електричество. При проучване на същите въпроси живеещите наблизо не-роми представят картина, драстично разминаваща се от тази сред ромите. Нищо че двете групи споделят обща среда, инфраструктура и пазар на труда.

Всъщност всички тези факти са известни в отделните европейски държави, но с този доклад сега за първи път се посочва, че ромите са изключени от обществата на практически всяка страна, като това е направено по сходен начин. Нещо повече – авторите на доклада говорят не просто за "сходство" в картината на различните европейски страни, но и за "широко разпространени механизми на изключване на ромите от обществения живот".

България и другите

България се откроява сред повечето от останалите изследвани държави по три основни показателя. Първият е образованието. Наред с Гърция и Румъния България е в челната тройка на европейските страни, където 16% до 36% от ромите на възраст между 7 и 15 години не ходят на училище. В останалите държави тази практика съществува, но не и във впечатляващите балкански мащаби.

Втората разлика засяга здравното осигуряване. България е шампион в тази част от мрачните данни – не повече от около 45% от ромите имат здравна застраховка, докато в другите страни този процент е около 90.

Третата разлика между България и останалите страни засяга познанията по темата "Човешки права": в България 20% от ромите знаят, че в страната им има закони, забраняващи дискриминацията по етнически признак. В Чехия, Унгария, Словакия, Полша, Италия и Франция този процент е доста над 40.

Има обаче и един аспект, в който картината е обърната – България се оказва на трето място по брой на работещите роми. Около 35% от българските роми са трудово заети, докато в страни като Португалия и Италия работещите не надвишават 11%.

Поколение без бъдеще

Според авторите на доклада това изследване би могло да провокира реакция на съответните правителства в поне седем области, сред които е подчертана една: училищното образование. На фона на тези драматични данни се предполага, че съответните национални власти не обръщат достатъчно внимание на това дали ромите ходят на училище, не смятат за особено важен периода на преход от основно към средно образование и пренебрегват ниските оценки на ромските деца. Все подходи, покрай които цяло поколение остава без бъдеще.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Мария Илчева