За българите и румънците - без предразсъдъци

Германският град Дуисбург е пред финансов колапс. Всеки разход в комуналния бюджет се подлага на проверка, за да се види дали е наистина необходим. От няколко месеца насам градът си има още един проблем: интеграцията на мигрантите от Източна Европа. Близо 19 милиона евро от бюджета на града са предвидени за реализирането на мерки, свързани с интеграцията на новопристигналите. Само че техният брой постоянно расте, а Дуисбург не може да си позволи да заделя още повече средства. Същото е положението в Дортмунд, Кьолн, Хановер, Манхайм и редица други германски градове.

Според анализ на Сдружението на германските градове, броят на т.нар. "мигранти по бедност" от България и Румъния се е удвоил в рамките на последните пет години - от 64 000 на близо 147 000 души. Обеднелите общини се опасяват и от вероятността, че ситуацията може да се влоши още повече, след като от 2014 година нататък гражданите на двете източноевропейски държави ще имат напълно свободен достъп до германския трудов пазар.

"Не виждам повод за паника"

Досега българите и румънците поемаха предимно към Испания и Италия. Но след като тези страни пострадаха сериозно от кризата, кандидат-имирантите се преориентираха към други държави. "Познавайки опита на Испания и Италия, не виждам повод за паника", казва проф. Херберт Брюкер от Института за изследване на трудовия пазар и добавя: "Видяхме, че българите и румънците чудесно успяваха да се интегрират на трудовия пазар в тези две страни - най-вече в сферата на хотелиерството, ресторантьорството, строителството и грижата за възрастни хора".

Според Брюкер, мигрантите не са натоварвали прекомерно социалните системи на приелите ги държави, защото безработицата сред тях е била по-ниска от средната за страната. Той обяснява още, че голяма част от пристигащите имат много добра професионална квалификация - според данните от преброяването на населението през 2009 година, 35% от имигрантите имат диплома за завършено висше образование. Затова проф. Брюкер не е склонен да приеме безрезервно воплите на някои германски градове и общини. Според него те дори извличат ползи от всички онези имигранти, които работят и по този начин вливат пари в хазната.

Проблемът обаче е в това, че високо квалифицираните чужденци обикновено си търсят работа не в Дуисбург, Дортмунд или Манхайм. Натам заминават предимно представителите на някои малцинства - например ромите. Те бягат от родните си страни, където нямат шансове за работа, а и са подложени на дискриминация и гонения.

"Нека им дадем шанс"

В градове като Дуисбург, където последиците от фалита на редица индустриални предприятия се усещат много силно, пришълците нямат особени шансове да започнат работа, но поне могат да си намерят евтин подслон - макар и в полуразрушени и изоставени къщи. "Що се отнася до интеграцията на тези хора, трябва да сме наясно, че ни се налага да започнем от нулата - нужни са места в детските градини, в училищата, нужни са здравни грижи, мерки за квалификация и преквалификация. Само така можем да ги приобщим към трудовия пазар", казва Лейла Йозмал, която отговаря за проблемите на интеграцията в Дусибург. Йозмал е на мнение, че са нужни най-вече проекти, които да подпомагат взаимното опознаване и разбирателството между чужденците и германците, за да не се стига до напрежения и конфликти. Нужна е също така европейска подкрепа, включително финансова.

Професор Брюкер предупреждава на свой ред за опасността от ширещите си клишета и стереотипи: "Ще стане много лошо, ако започнем да делим мигрантите на добри и лоши: добри са например испанците, а лоши - хората от България и Румъния". Най-важното, според Брюкер, е да се избягват всякакви предразсъдъци, а на пристигащите да се даде реален шанс - същия, какъвто имат всички останали.

Автор: М. Кох, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел