BG Straßenhunde
11 февруари 2011До преди време изолаторът за бездомни кучета в Лозенец беше по-известен сред приятелите на животните като Софийското Гуантанамо. Ужасяващите жестокости срещу четириногите "без дом" нерядко попадаха и в чуждестранния печат, предизвиквайки възмущение и апели за международна намеса.
Усилия от много страни, включително и от Германия - по-конкретно дейността на "Германо-българска помощ за животните" и на фондация Tierhilfe Süden - помогнаха да се въведат хуманни методи за намаляване на популацията от улични животни чрез кастриране, а не чрез убиване. Еко-равновесието обаче, над което бди и едноименната общинска фирма, далеч не е възстановено. Бездомниците, вместо да намаляват, се увеличават на пръв поглед парадоксално. Защото явно в сметките не беше включено нечовешкото, грозно поведение на... двуногите.
Българите с особен афинитет към агресията
Част от домашните кучета с течение на годините също станаха бездомни, защото е по-лесно да оставиш други да им берат грижата, отколкото сам да си носиш отговорността. Този тип поведение се среща навсякъде по света, жестокости също. И все пак, Южна Европа, в това число и Балканите, са се "прославили" с особения си афинитет към агресията (впрочем, не само по отношение на животните) и с необясними жестокости към по-слабите и беззащитните.
Дерат на живо животни, отсичат им лапите, изкормват ги, хвърлят ги от моста, тъпчат ги с дузини в чували и мрежи, душат ги с примки, влачат ги зад автомобили, държат ги без храна със седмици: тези страдания на четириногите дълго предизвикваха съчувствието предимно на чуждестранни правозащитници... и насмешката на голяма част от местните хора, недоумяващи как може да се трошат пари и усилия за "псета, помияри, песове, гадини и зверове", както и до ден днешен ги нарича не само булевардният печат.
Грижата за тия твари няма висок рейтинг в очите на много българи. Подигравките към защитници на животните като Бриджит Бардо минават едва ли не за добър вкус и чувство за хумор. Ами "танцуващите мечки" в Белица? Ех, що присмех отнесоха от фондация "Четири лапи", дето купували банани, за да хранят животните, вместо да им хвърлят помия.
Вярно е, че има бедни и гладни хора, които не са в състояние да си купят банани и да прекарат достойно старините си, но противопоставянето на двете неща в стил - виж ги тия ядат банани, докато хора гладуват, е примитивен популизъм. Хуманността изисква да има грижа И за едните, И за другите. Естествено, наличието на гладуващи хора в днешна България на 21 век е скандално безобразие. Неглижирането на проблемите с животните обаче няма нито да нахрани, нито да облече бедстващите хора.
Хуманността не се определя от портмонето...
Липсата на функциониращи правила в човешкото съжителство на големия град води до безнаказаното изоставяне на животни, до невъзможността да се потърси отговорност от собствениците, които обикновено не регистрират домашните си любимци (само около 2% от кучетата в София, които през 2009 са били към 200 000, са притежавали регистрация).
Събирането на данъци от притежателите на домашни любимци, въвеждането на задължителна осигуровка за причиняване на щети на трети лица и разясняването на задълженията им - ето, по тази посока може да се внесе подобрение. Криминализирането на насилието над животните и възпитанието в хуманност също е път. Хуманност към всички по-слаби и беззащитни, които не са в състояние сами да оцеляват - тя не се определя от портмонето. Това възпитание е дълг на родителите, на училището и на медиите. Ако не го изпълнят, "помиярите" ще стават все повече, не само сред четирикраките.