Малко или много изисква ЕС?

ЕС е изправен пред дилема в подхода си към Украйна. От една страна той иска да я привърже към себе си, но от друга - Киев би трябвало в дългосрочен план да реши проблемите си с Русия. Воденето на твърд антируски курс би било погрешно. Същевременно ЕС изисква от Киев да проведе политически и икономически реформи като предпоставка за сближаването на страната с общността.

Това е и условието за по-нататъшна финансова подкрепа. Корупцията, както и преди, продължава да бъде сериозен проблем. Същото се отнася и до независимостта на правосъдната система. Правителството в Киев трябва да задвижи напред приватизацията и дерегулацията, да консолидира банковия сектор, а това само по себе си не е детска игра.

Украйна е затънала в дългове, които продължават да нарастват. Актуалната задлъжнялост на Украйна е малко над средното ниво за страните от ЕС, но е показателно, че дори тези страни изпитват сериозни проблеми да намалят дълговете си, без при тях да се водят граждански войни! Без мир и стабилност обаче, Украйна ще се превърне във финансова каца без дъно. Именно мирът и стабилността са предпоставки за инвестиции и икономическо развитие.

Без единна украинска държава?

Брюксел е наясно, че Русия носи голяма част от отговорността за постоянното нарушаване на примирието в Източна Украйна. Но и онова, което върши украинската страна, когато говори за "освобождаване" на контролираните от сепаратистите райони или за украинския като единствен официален език в Източна Украйна, не допринася за постигането на помирение.

Подобни изявления имат своето вътрешнополитическо оправдание, но не проправят път към бъдещето. В Украйна няма да се мине без силно децентрализиране на държавата, както и без признаването на руския език като официален в източните части на страната. Фактът, че ЕС замрази Споразумението за свободна търговия с Украйна до 2016 година, трябва да даде възможност на Киев и Москва да преговарят, така че Москва да не се вижда повече в ролята на губеща страна.

ЕС се съобразява до известна степен с Москва, но не от слабост, а в името на едно украинско-руско помирение, което Украйна задължително трябва да постигне.

Надеждите на украинците и очакванията на ЕС

Много украинци в момента се чувстват разочаровани от ЕС - не само по повод голямата си цел - присъединяването към ЕС. Украинците са разочаровани и от някои практическите стъпки по пътя към пълноправното европейско членство. Те например желаят отмяна на визовия режим. Техният президент изразява това желение на всяка среща със своите европейски колеги. Те обаче не бързат да се ангажират. Брюксел се опасява от възможни злоупотреби в това отношение. Освен това ЕС винаги ясно е казвал, че визовият режим ще бъде отменен, само ако бъдат постигнати определени цели. Защото опитът от последните разширявания на ЕС е доста показателен.

Прибързаното присъединяване на Румъния и България, които не бяха провели достатъчно реформи, както и приемането на Гърция в еврозоната показаха, че рано или късно криво разбраната щедрост се оказва контрапродуктивна. Важно е да се намери точният баланс: ако ЕС изисква твърде малко, си навлича големи проблеми. Ако пък изисква твърде много, жъне само разочарования. Във всеки отделен случай тази преценка е трудна. А в случая със затъналата в гражданска война Украйна, който е решаващ за отношенията с Русия, тази преценка е още по-трудна.