1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Хонекер: възходът и падението на последния лидер на ГДР

Дария Брянцева
18 октомври 2019

Той е почти без образование, няма дар слово, говори на диалект. Но е предан на партията и това е оценено. Ерих Хонекер прави устремна кариера, приключила на 18.10.1989 г., когато е освободен от всички заемани длъжности.

https://p.dw.com/p/3RW08
DDR Vorsitzender des Staatsrats Erich Honecker
Снимка: picture-alliance/ZB/Zentralbild ADN

Кариерата на Ерих Хонекер, който в последните 18 години от съществуването на ГДР е генерален секретар на ЦК на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), започва още по време на Ваймарската република. Той е роден през 1912 г. в Нойнкирхен, провинция Саарланд. Става член на Комунистическата партия на 18 години. Учи в школата на Коминтерна в Москва, а когато се връща в Германия, става председател на Комсомола в родната си провинция. Не след дълго на власт идва Хитлер.

Партийната кариера на Хонекер

Пропагандата на ГДР патетично описва героичната борба на Хонекер с нацистите. А всъщност когато го арестуват, те не го осъждат на смърт или на концлагер, а на десет години затвор - меко наказание за онези дни. През 1945-а, след разгрома на нацистите, Хонекер излиза на свобода и веднага оглавява работата с младежта в съветската окупационна зона.

Той няма почти никакво образование, няма дар слово, говори на тежък провинциален диалект, но е несъмнено предан на партията и това е оценено. Той става секретар на ЦК на ГЕСП, малко по-късно - и член на Политбюро. В това си качество е един от инициаторите за издигането на Берлинската стена и на заповедта да се стреля без предупреждение по жителите на ГДР, опитващи се да избягат на Запад. В ЦК Хонекер отговаря за сигурността и това показва колко му се доверява тогавашният партиен и държавен лидер на ГДР Валтер Улбрихт. Но през 1971-а, след като си е осигурил подкрепата на Брежнев, Хонекер организира в Берлин "дворцов преврат": изпраща покровителя си в пенсия и заема поста му.

Bruderkuss zwischen Leonid Breshnew und Erich Honecker
Знаменитата целувка между Леонид Брежнев и Ерих ХонекерСнимка: picture-alliance/AP Photo/H. Lohmann

Неодобрението на перестройката се оказва фатално

В края на 80-те години положението в ГДР е катастрофално за управляващата върхушка. Десетки хиляди източни германци бягат на Запад през Унгария и Чехословакия. В редица големи източногермански градове се провеждат масови демонстрации с искането за демократични реформи. А генералният секретар Хонекер продължава да говори за завоеванията на социализма, за враговете на народа и подривната дейност на световния империализъм.

Хонекер е яростен противник на перестройката, поради което през октомври 1989-а е освободен от всички заемани длъжности - уж по здравословни причини. Но ходът на историята вече не може да бъде променен - Берлинската стена пада само три седмици след оставката на Хонекер, състоява се Обединението и ГДР престава да съществува.

Що се отнася до бившия генерален секретар, източногерманската прокуратура още преди Обединението е възбудила срещу него дело по обвинения в държавна измяна, злоупотреба с власт, разхищение на социалистическата собственост и корупция. Става дума и за ловните стопанства на Хонекер и другите членове на Политбюро, и за вили, построени с държавни пари. Хонекер, както и още няколко членове на ЦК и на Политбюро, е поставен под домашен арест. Но не задълго - оказва се, че 77-годишният Хонекер е болен от рак.

Какво се случва след Обединението?

След операцията прокуратурата иска да изпрати Хонекер от болницата направо в затвора, но адвокатите му успяват да се преборят за отмяна на ареста по здравословни причини. И така възниква един неочакван проблем: Хонекер няма къде да живее - разкошната му вила край Берлин е конфискувана. И макар властите да са готови да предоставят жилище на Хонекер и съпругата му, те отказват. В крайна сметка се настаняват в дома на свещеника Уве Холмер, което е доста парадоксално. Пасторът има десет деца, които независимо от високите си оценки в училище не са могли да следват, тъй като баща им е свещеник. Но когато питат Холмер как така е приютил двамата Хонекер, той отговаря: "И те заслужават християнско милосърдие".

Хонекер има две съпруги и две дъщери. Първата му жена е Едит Бауман, с която през 50-те години се развежда и се жени за 15 години по-младата Маргот Файст. Дъщеря им Соня се омъжва за чилийски комунист, емигрирал в ГДР, който впоследствие се връща в родината си и именно нататък се отправя Хонекер в крайна сметка, през 1993-а, да доживява дните си.

Bildergalerie Reden berühmter Persönlichkeiten in Deutschland
Последният парад, октомври 1989 г. Снимка: picture-alliance/dpa

Бягствата на Хонекер

Но да се върнем в 1990-а година. Хонекер няма как да остане у пастора до безкрайност, а и не иска. Следствието срещу него тече, здравето му се подобрява след операцията и той започва да се опасява, че ще бъде арестуван. Налага се да бяга, но къде? В Москва са му останали другари в ЦК, обещали да не го изоставят в беда. През април същата година Хонекер и жена му са преведени в съветската военна болница край Потсдам.

На десети август се разбира, че към обвиненията срещу Хонекер е добавено и "съучастие в убийство" - заради заповедта му да се стреля по опитващите се да преминат границата. Хонекер разбира, че вече наистина го заплашват съд и затвор и започва да бомбардира Москва с молби за предоставянето на политическо убежище.

Извозват го от Германия първо с хеликоптер, после - с военно-транспортен самолет до Москва. Семейството е настанено в жилище край Москва, но всичките му покровители са сред главните организатори на пуча срещу Михаил Горбачов. И когато претърпяват поражение, Хонекер се оказва фактически под домашен арест.

По същото време в Германия вече се водят първите събедни дела срещу бившите граничари на ГДР, убивали опитващите се да избягат на Запад. Но те са само изпълнителите, а какво става с тези, които са издавали заповедите? Германската общественост все по-активно настоява бившият генсек да бъде съден. И на Хонекер отново му се налага да бяга - този пък към Чили, откъдето е зет му.

Помага му посланикът на Чили в Москва, който го приютява в посолството, но след това е отзован и Русия екстрадира бившия лидер на ГДР обратно в Берлин. Там той е арестуван и срещу него се провежда и процес. Делото обаче е закрито през 1993-а - съдиите го освобождават заради здравословното му състояние след 169 дни в затвора - има метастази в черния дроб. В крайна сметка той успява да замине за Чили, където умира година по-късно.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата