Ези или тура за българското евро?

След въвеждането на валутния борд България постигна сравнително добра икономическа дисциплина, разбирай - ниски стойности на бюджетен дефицит и държавни задължения, и дългосрочни лихвени проценти около средното за страните със сравнително висока ценова стабилност. С други думи - страната прилежно следваше курс към изпълнение на Маастрихтските критерии, писани, когато ЕС беше веднъж: по-малък, и втори път: когато страните-членки имаха сходни нива на доходи, цени и икономически ръст.

Кой е по-зле - ние или те?

Едно от изискванията в тези критерии е за поддържането на ниски стойности на бюджетен дефицит и инфлация. За да го изпълнят, много от страните или направо нарушаваха правилата (с мълчаливото съгласие на Брюксел), или водеха т. нар. “творческо счетоводство” - поднасяха невярна информация относно здравето на държавните си финанси.

Нещо повече дори: критериите се оказаха доста по-важни за страните-кандидатки, като България, и бяха грубо неглижирани от старите страни-членки. В този смисъл дори не е грешно да говорим за двоен стандарт по този критерий.

В резултат еврозоната влоши бюджетната си дисциплина и в крайна сметка се стигна до сегашната дългова криза. После бяха разтворени спасителните чадъри, които засега само удължават гръцката агония под мотото: "Ужас безкрай вместо бърз ужасен край".

Доскоро въвеждането на еврото беше приоритет за България. Включително защото влизането в еврозоната се възприемаше като допълнителна гаранция срещу грешна парична политика или бюджетни разхищения. Освен това в условията на сегашната глобална криза членството в елитния евроклуб даваше допълнителен имунитет срещу кризата.

И така докато не се пукна гръцкият балон, показал недвусмислено, че еврото не може да бъде застрахователна полица срещу финансови беди. Да не говорим за това, че страните, които чакат на опашка пред еврозоната, се справят не по-зле с кризата от страните с евро. Докато едните затягаха юздите на бюджетната си политика, другите генерираха високи бюджетни дефицити и инфлация.

Дано българинът се замисли

Засега България е единна с останалите шест страни, които (все още) желаят да въведат еврото. На фона на няколко доста противоречиви изказвания на българския финансов министър обаче София трябва да е наясно със следното: ако България не е готова за еврото, по-добре да не го въвежда; от приемането в еврозоната (или в Шенген) произтичат дългосрочни ангажименти и отговорности за страната, с които не бива да се спекулира предизборно. А ако стане така, че по въпроса за еврото се проведе референдум, можем само да се надяваме, че българският избирател ще се окаже достатъчно политически грамотен и мотивиран да участва в изграждането на собственото си бъдеще.