Една страна, разтърсена от несигурност
Убийството на девет човека в Мюнхен разтърси Германия. Гражданите са обхванати от ужас, недоумение, гняв и безсилие. Терорът нахлу и помете безгрижната лятна идилия. Градът и цялата страна осъмнаха с един ужасен кошмар. Дали е терористичен акт...? Знаем само, че един млад германец от ирански произход затри живота на няколко човека и рани много други - и то не само физически онези, които сега се борят за живота си и се надяват да оцелеят. Този младеж рани много повече хора - рани тяхната сигурност, тяхната психическа устойчивост.
Терорът настъпва - това показаха събитията от последните дни: първо ужасния кървав атентат в Ница, при който загинаха 84 души, после и нападението на млад бежанец в регионален влак край Вюрцбург, при който бяха тежко ранени много китайски туристи.
Мъка, гняв, гордост
Страната отдавна е разтърсена от несигурност. След нападението в Мюнхен се появиха различни догадки и предположения. Дали това е удар на ислямския терор в сърцето на една германска метрополия? Или може би зад злодеянието - пет години след кървавите убийства на норвежкия остров Ютьоя - стоят дяснорадикални мотиви? И при това то е злодеяние, извършено от един 18-годишен младеж, който още ходи на училище и живее при родителите си. Може би действително става дума за нападение в състояние на амок - подобно на кръвопролитието в едно училище във Виненден, което разтърси през 2009 година Германия? И както тогава, след Виненден отново си задаваме въпроса: Как е могъл младежът се добере до оръжие?
В деня след нападението хората в Мюнхен и в Германия изпитват мъка и гняв, но и известна гордост. Мъка за жертвите и гняв срещу безумното деяние, ала същевременно и гордост от солидарността и готовността за помощ на мюнхенските граждани. А и благодарност и гордост към силите за сигурност в баварската столица, които действаха решително и ангажирано, обществеността беше осведомявана ясно и открито. Това беше техният отговор на изнервеността и свръхнапрежението в медите, а и на паниката в социалните мрежи. 2300 полицейски служители се стекоха от различни части на страната, включително от съседна Австрия - и нито един от тях не знаеше в началото на акцията на какви рискове ще бъде изложен.
И все пак след това безумно кръвопролитие се питаме: Колко може да понесе това германско общество? На какви нови напрежения ще се оказва изложено при всеки нов удар, който - все едно дали е предизвикан от състояние на амок или е терорът на организирана мрежа, разтърсва Германия? Едно общество, което се чувства така несигурно и така трудно овладява несигурността. Тази несигурност можеше да долови всеки, който следеше постингите в социалните медии и комантарите в интернет. Не малко от онова, което беше публикувано, е неописуемо - и то е гавра с паметта на жертвите.
Още преди полунощ американският президент Обама, редица други държавни лидери и политици изразиха съчувствието си и предложиха подкрепа.
Страната е изправена пред изпитание
Германските политици трябва да вземат сериозно, много по-сериозно, отколкото досега несигурността и разцеплението в обществото. Страната е изправена пред изпитание - и става дума за сплотеността на обществото, за решимостта и разума на властите, за водещата сила на политиката. Нужна е обаче и честност спрямо растящите проблеми. Демокрацията се подхранва от живото гражданско общество, а самото то се подхранва от откровения диалог, от дебата, от удържането на напрежения.
Мюнхен показа колко голяма ще бъде задачата да се сплотяват не само политически лагери, а и цяла една страна. И тази задача вече е на прага.