Една звезда в безпътица

"Краката и ръцете ми се разтрепериха, когато чух, че получавам "Сребърната мечка". И сега като си спомня този миг, ме побиват тръпки", казва Назиф Мужич. Преди година филмът на режисьора Данис Танович "Епизод от живота на събирача на желязо" спечели две награди на Берлинале - за най-добър филм и за главна мъжка роля. В този филм Назиф Мужич играе себе си: събирач на старо желязо, който търси помощ за болната си жена. А нямат нито здравни осигуровки, нито пари, с които да платят на лекарите. На финала драматичната одисея се увенчава с хепиенд - с взета назаем здравноосигурителна карта двамата роми успяват да се доберат до лекар, който помага на жената.

Обявяването на наградите на Берлинале 2013 произведе поредната сензация и донесе световна слава на Мужич. "Тук живее най-добрият артист на Босна и Херцеговина!", написаха съселяните му гордо на плаката, с който го посрещнаха при завръщането му.

Обратно в Берлин

Всичко това става преди година. Сега Назиф отново е в Берлин, където заедно със съпругата Сенада и трите им деца живеят в стая в приюта Гатоу край Берлин. От "Сребърната мечка" е останал само приятният спомен - грижите на семейството сега са съвсем други: Назиф Мужич е подал молба за политическо убежище и се надява, че ще може да остане в Германия с близките си. Още повече, че има подкрепата на генералния директор на Берлинале Дитер Кослик.

Изгледите за успех обаче са минимални - молбата на Назиф за убежище е отхвърлена, тъй като в Босна няма политическо преследване. "А бедността не е основание за одобряване на искането", се казва в заключението на комисията. Респективно - Назиф и семейството му трябва да се върнат обратно в Босна.

Разочарованите съселяни

Това обаче не е толкова просто. Дори в Полице - родното село на Назиф - съседите и роднините му са разочаровани от бившия герой. "Някой му е дал лош съвет. Той си имаше тук добра работа, а и винаги получаваше свободен ден за някое интервю или телевизионно предаване. Назиф все се надяваше на нова роля, но той не е актьор" казва брат му Хашим. Той смята, че Назиф е имал добри шансове, но не ги е използвал.

В началото на 2013 година Назиф бил назначен в басейна в град Тузла, но работил само месец и напуснал. После в средата на юни постъпил в общинската служба за чистота в съседния град Лукавац, но натрупал повече отсътствия, отколкото работни дни. А след кинофестивала в Сараево през октомври въобще не стъпил повече на работа.

"Назиф замина с жена си и децата си за Германия и ни изостави. Тук той беше един вид ромски президент и трябваше да се застъпва за нас, за подобряването на живота ни. Но той мисли само за себе си", казва съседът му Исмет Бабич.

Животът продължава

"Животът в родното ми село е труден, дори да имаш работа", констатира Назиф. Той съзнава, че хората са се опитали да му помогнат, но е очаквал повече - разчитал, че след получаването на наградата ще заживее по-добре. Но реалността се оказала съвсем различна.

Назиф Мужич не може да разбере, че за кинофестивала в Берлин е бил само един "хит", и то пределно краткотраен. "Напишете, моля, че ако някой ми даде нова роля, ще дам още повече от себе си. Мога да покажа още повече емоции", уверява актьорът-непрофесионалист. Но е малко вероятно да получи втори шанс - както във филмовия бранш, така и в родното си село.