Една година от управлението на "Хамас"

Първоначално движението Хамас искаше да се противопостави на корупцията и всевластието на традиционните палестински водачи. Вместо това поддръжниците му задълбочиха политическото разцепление между палестинците, нанесоха вреди на усилията за мирно разрешаване на конфликта и превърнаха ивицата Газа в затвор, където обикновените хора страдат от санкциите на Израел.

Трудно е да се твърди, че движението е внесло порядък в администрацията и се е преборило с корупцията. Вместо на безчинствата на враждуващите палестински групировки, жителите в ивицата Газа са подложени на непреставащите ответни удари на израелската армия и отдавна вече са загубили надежда, че може да бъде постигнат мир. За сметка на това расте съзнанието, че мирните цели са непостижими и ще останат непостижими. Равносметката от едногодишното управление на Хамас е доста противоречива, защото на първо място при "преврата", както нарече поемането на властта палестинският президент Абас, на власт се наложи не вътрешнополитически враждуваща групировка, а по-скоро си прокара път една

идеология от миналото,

която е гаранция за това, че няма да настъпи успокоение и умиротворяване. Това е идеологията на отричане на правото на съществуване на Израел, идеология, която Хамас продължава да отстоява.

Ислямистите от движението не признават основните положения от споразумението от Осло, тъй като това би означавало признавене на Израел в границите от 1967 година. Те се противопоставят на каквото и да било признаване на държавата Израел и поради тази причина сами се дисквалифицират кото водеща политическа сила. Сами се вкараха в изолация, защото силите, които подкрепят мирните инициативи в Близкия Изток, не биха подкрепили една

партия, която катогрично отхвърля мира.

Махмуд Абас използува ситуацията и уволни правителствения ръководител на Хамас Исмаил Хания и състави собствено правителство на Западния бряг на река Йордан. В чужбина Абас се изявява като представител на всички палестинци и отново преговаря в Йерусалим с израелския министър-председател Ехуд Олмерт, без видими успехи. Поставената на конференцията в Анаполис цел, да бъде постигнато споразумение още тази година, се окачествява от всички страни като нереалистична, главно поради факта, че Израел не е готов дори на незначителни компромиси и продължава със застрояването на Западния бряг.

От безпомощност и гняв Махмуд Абас установи контакти с движението Хамас, с цел да преодолее пропастта с "пучистите", които разбираемо той вече не нарича така. Сближаването с Хамас обаче означава само едно: застой в мирните преговори и по-нататъшно радикализиране вероятно и в израелската политика.