Един уникален проект от България
11 септември 2015„Вагнерианците” са една особена международна порода меломани, които се стичат най-вече към ежегодния Вагнеров фестивал в Байройт, но освен това пилигримстват по цял свят, за да гледат и слушат оперите на боготворения от тях композитор. Вагнеровите опери са, както знаем, изключително дълги. Цикълът „Пръстенът на Нибелунга” например обикновено се изпълнява в четири поредни вечери и трае общо близо 15 часа.
България вече не е "зона, свободна от Вагнер"
В ласкава статия за българския „Пръстен” вестник „Донаукурир” поставя един въпрос, който навярно ще си зададат и многобройните почитатели на Вагнер: защо досега смятахме България за „зона, свободна от Вагнер”? В интервю за Дойче Веле на тази реплика отговаря генералният директор на Софийската опера проф. Пламен Карталов:
„Ние дръзнахме да реализираме този проект през 2013 г. в чест на 200-годишнината от рождението на Вагнер. Той предизвика интереса на вагнерови общества от цял свят, а това лято в България дойдоха вагнерови общества от 17 държави! Идеята за представянето на постановката във Фестивалния театър във Фюсен, Южна Германия, се роди по време на едно мое пътуване миналото лято, когато открих прекрасния театър там. Тъкмо по тези места се е подвизавал легендарният баварски крал Лудвиг Втори, покровител на Рихард Вагнер. А дворецът на Лудвиг Втори се оглежда в езерото точно срещу Фестивалния театър във Фюсен”, разказва проф. Карталов. Нека да припомним, че световноизвестният замък на Лудвиг Баварски „Нойшванщайн” е една от най-големите туристически атракции в цяла Германия.
Продукцията първоначално не беше замислена като турне в чужбина - през 2013 година българите просто решиха да отбележат 200-годишнината от рождението на Вагнер, пише „Донаукурир” в статията си за българския „Пръстен”, а режисьорът Пламен Карталов нарича проекта „уникален”:
„Само български гласове, с които в продължение на три години сътворявахме този проект. Оркестърът на Софийската опера в състав от 75 души, хорът и балетът на Софийската опера, сценограф, художник по костюмите, мултимедиен режисьор плюс технически персонал от 55 души. Докарахме дори наше осветление.”
Германските медии отбелязват, че българският „Пръстен” във Фюсен освен всичко е проект, изискващ изключително големи усилия и доста средства. „Гостуването ще влее и малко пари в касата на операта, защото след политическата промяна в България държавните субсидии бяха доста орязани”, пише „Донаукурир”. А Пламен Карталов уточнява:
За първи път
„Този проект, който е под патронажа на президента Росен Плевнелиев, получи подкрепата на министъра на културата, министъра на икономиката и министъра на туризма. Но без помощта на едно публично-частно партньорство и на много покровители, дарители и спонсори той нямаше да бъде осъществен. Ние не разчитаме да си оправим положението с приходи от Германия - разчитаме просто да покрием част от разходите, тъй като спектакълът се продава добре. Важното е друго: такова културно-политическо събитие се случва за пръв път в 125-годишната история на Софийската опера, а може би дори в историята на културните връзки между България и Германия.”
Българският творчески колектив получи специално поздравление от министър-председателя на германската провинция Бавария Хорст Зеехофер.