Един добър приятел на Путин

Всъщност Матиас Варних избягва разговорите с журналисти. Не дава интервюта, рядко изобщо разговаря с представители на медиите. Би предпочел името му изобщо да не се споменава във вестниците. Но ето че се появи една снимка, направена на 28 април в Санкт Петербург. На нея пред разкошния Юсуповски дворец прегърнати стоят Владимир Путин и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. В левия край на снимката се вижда Матиас Варних, мъжът, който е организирал срещата между двамата и когото никой в Германия не познава.

На 28 април консорциумът "Северен поток" организира прием след събрание на Надзорния съвет, за да бъде отбелязан 70-тият рожден ден на Шрьодер. Именно от тази празнична вечер е снимката, която по-късно обиколи света - Путин и Шрьодер прегърнати, точно в най-горещата фаза на конфликта в Украйна и няколко седмици след анексирането на Крим. Берлин e възмутен, да не кажем, че направо онемява.

Домакин на партито е Матиас Варних. За момент той става забележим, после интересът към него отново изчезва. И той няма нищо против.

Игри на съдбата

В този ден (през ноември т.г.) обаче Варних е готов да отдели много време за един разговор с медиите, но само при едно условие: никакви цитати! В неговия живот има тъмни петна, стари истории от времето, когато Германия още е разделена на две, когато Източен Берлин е управляван от комунистите и един млад гражданин на ГДР започва да устройва живота си в света на Студената война. Той не иска да притопля тези стари истории в общественото пространство.

Матиас Варних е роден през 1955 година в Алтдьоберн. Той е на 18 години и е млад запален комунист, когато започва да работи за Държавна сигурност на ГДР. ЩАЗИ му дава възможност да следва в икономическия университет "Бруно Лойшнер" в Източен Берлин. Подготвят го за офицер със специална мисия.

Талантливият и амбициозен Матиас Варних печели доверието на своите шефове. ЩАЗИ го изпраща в Дюселдорф, където официално работи за търговската мисия на ГДР. Но истинската му задача е друга: индустриален шпионаж.

В Дюселдорф Варних има база за сравнение. За разлика от ФРГ икономиката на ГДР е доста бедна. Не само Дюселдорф му отваря очите. Той присъства на посещението на Ерих Хонекер във Федералната република през 1987 година, придружава члена на Политбюро Гюнтер Митаг на изложението в Хановер. Въпреки все по-нарастващото съмнение остава верен на системата.

По същото време на служба в Дрезден е един млад резидент на КГБ. Владимир Путин отива в града на река Елба през 1985 година. Той цени високо германците, учи езика им. През есента на 1989 година народът се надига. Социализмът се срива буквално пред очите на Путин.

По това време във ФРГ нараства подозрението, че младият търговски представител на ГДР в Дюселдорф може би изпълнява тайна мисия. През август 1989 година ЩАЗИ изтегля Варних и той започва работа в централата в Източен Берлин. На 7 октомври същата година е отличен със златен орден за вярна служба в Националната народна армия. Месец по-късно пада Берлинската стена.

Първа среща

За Матиас Варних в Източен Берлин и за Владимир Путин в Дрезден като че ли се срутва целият свят. И двамата са вярвали в комунизма, с ентусиазъм и убеждение са изпълнявали държавната си служба. Ето че сега трябва да се ориентират в една нова обществена и икономическа система. И двамата ще успеят - по забележителен начин.

Матиас Варних започва да работи за министъра на икономиката на ГДР Криста Луфт. По тази линия той се запознава в Бон с шефа на Дрезднер Банк - Волфганг Рьолер. Банката иска да експандира на Изток. През май 1990 година Варних започва работа за онзи финансов институт, в който преди това е шпионирал за ЩАЗИ.

В училище е учил руски, но не владее езика много добре. По време на следването си обаче е взел сертификат за знания по руски. И този документ е достатъчен за Дрезднер Банк. От банката го изпращат в Санкт Петербург. Там той има задачата да открие първия филиал на банката в постсъветска Русия.

Междувременно Владимир Путин се е завърнал от Дрезден в родния си град Санкт Петербург. Там той прави кариера под ръководството на кмета Анатолий Собчак - либерал, професор по право. Путин става заместник-кмет и отговаря за международните връзки на града. Една фирма, която иска да се утвърди в Санкт Петербург, получава от него необходимия лиценз.

В един октомврийски ден на 1991 година пред кабинета на Путин стои 36-годишен банков мениджър, който идва от Франкфурт на Майн. Матиас Варних си е взел термос с чай, защото знае, че Путин обича да кара гостите си да чакат. Варних стои пред кабинета на Путин общо осем часа. Упоритостта на германеца впечатлява Путин. Варних получава желания лиценз, подписан лично от Владимир Путин. Дрезднер Банк може да открие своя филиал. Това става през юли 1993 година.

Срещата в кабинета на Путин е началото на едно приятелство. Отначало Варних е без семейството си в Санкт Петербург. Путин често кани германеца на гости у дома, където пият бира и говорят за политика и лични неща. Сходната биография свързва, събужда взаимно доверие. Може би Путин харесва непретенциозността на Варних. След като и семейството на Варних се пренася в Санкт Петербург съпругите на двамата също се сприятеляват, а децата им често играят заедно.

Важно приятелство

През 1993 година жената на Путин претърпява тежка катастрофа. Дрезднер Банк организира придвижването й до Германия, където е настанена в специална клиника в Бад Хомбург. Докато трае лечението, за дъщерите на Путин се грижи жената на Варних. Путин никога няма да забрави този жест.

Когато Путин отива в Москва и става премиер, а през 2000-та година се настанява в Кремъл като президент, Варних също израства в кариерата.

В Санкт Петербург Варних се запознава с почти всеки, който днес има важна позиция в Русия. Например Алексей Милер - шефът на "Газпром", който преди е работил в държавната администрация на Санкт Петербург. Или пък Алексей Кудрин, финансов министър от 2000 до 2011 година, който преди това е бил във финансовия отдел на общината на Санкт Петербург.

Големият скок в кариерата за Варних идва, когато плановете за изграждането на един руско-германски газопровод стават конкретни. Кой би могъл да реализира такъм голям проект? Разбира се, Матиас Варних!

Газопроводът на Балтийско море е огромен проект. Две разклонения от по 1224 километра дължина, общ капацитет от 55 милиарда кубически метра природен газ на година. Освен това е чувствителна тема и от екологична, и от политическа гледна точка. Това предизвиква и още по-голямото признание за работата на Варних, когато - съвсем по план - в Германия пристига първата доставка на газ.

Империята на Варних

За Варних "Северен поток" е важна стъпка по пътя нагоре. От този момент нататък нещата се развиват с главозамайващо темпо. Той изпълнява мандат след мандат в най-важните руски предприятия. Няма друг чужденец, който да има толкова власт в Русия. Варних е член в Надзорния съвет на двете най-важни банки - Россия и ВТБ. Член е на Надзорния съвет на "Роснефт" както и на "Транснефт". Шеф е на Надзорния съвет на производителя на алуминий Русал. Председател е на Административния съвет на "Газпром" Швейцария.

И, разбира се, от 1 март 2006 година той е управител на концерна "Северен поток". 51% от него принадлежат на "Газпром", Е.on Ruhrgas и BASF/Wintershall имат участие с по 15,5%, холандският концерн Gasunie и френският GDF Suez участват с по 9%.

Империята на Варних като контролен орган в най-важните концерни за руската енергийна политика и за финансовия свят е толкова голяма и оплетена, че той много трябва да внимава при гласуването в разни комисии, за да не попадне в конфликт на интереси.

В Русия Матиас Варних днес е човек с власт, а в Германия никой не го познава. Той остава мъжът в сянка. Точно както е на партито за 70-та годишнина на Герхард Шрьодер...