Еврото е зле, но България го иска

По покана на Европейската академия българският финансов министър изнесе лекция в Берлин на тема: ”Какво научи Европа от финансовата криза?”. Изводът му: ЕС има нужда от добър институционален механизъм за бързо решаване на големи проблеми като финансовата криза. А какви са изводите, които трябва да си направи българското правителство, чиято приоритетна цел е влизане на страната в еврозоната?

Неудачната шега на премиера

Както можеше да се очаква финансисът Дянков се дистанцира от изявлението на премиера Борисов, който преди няколко дни препоръча на колегите си в еврозоната да смъкнат заплатите и пенсиите в страните си до българското ниво, за да излязат от кризата. В интервю за "Дойче Веле” той определи изявлението на премиера като не много удачна шега, в която обаче има известна истина. ”Две трети от европейските правителства намалиха пенсиите и заплатите си”, заяви министър Дянков и добави не без самочувствие: ”Само България, Германия и Швеция – не!”.

Освен това министър Дянков твърди, че в сравнение с други страни от Европейския съюз в годините на кризата България е дръпнала напред. "Никой не ми вяраше, че ще изпреварим Гърция, но както вървим за по-малко от десет години средностатистическият българин ще стане по-богат от средностатистическия грък”, заяви финансовият министър Дянков.

Въпросът е, на какво се дължи това изпреварване – на подем в България или на тръгналата назад заради кризата икономика в редица страни от еврозоната. Финансовият министър призна, че кризата има своя дял в дръпналия статистически напред българин. Симеон Дянков обаче не пропусна да подчертае заслугите на правителството си: "Ако то беше действало популистки, в България щеше да има криза. Сега еврозоната е по-зле отколкото България”, заключи Симеон Дянков.

Кризата ще се усети в края на годината

Въпреки това влизането в еврозоната остава приоритетна задача на българското правителство, твърди финансовият министър. Той припомни познатата теза за това, че чрез валутния борд страната вече е обвързана с еврото, само дето не обира дивидентите от едно реално членство в еврозоната. То обаче би означавало и солидарно поделяне на финансовите тежести в подкрепа на недисциплинирани държави. Готова ли е България да направи това? В сегашния случай с Гърция това би трябвало да означава близо осем милиарда лева, изчислява финансовият министър Дянков преди да заключи успокоително: "Такива кризи обаче са веднъж на 50-60 години. Докато влезем в еврозоната, т.е. до 3-4 години, всичко ще е отминало".

Има ли България гаранции за това, че няма да бъде засегната от сегашната криза? "Стабилността на банковата система и на публичните финанси няма да пострада, но от гледна точка на икономиката вече сме засегнати, защото заради гръцката криза западните икономики рязко забавиха темпото, а ние сме вързани с тях. Това ще се усети осезаемо в края на годината", обясни българският финансов министър.

Въпреки всичко България ще остане финансово дисциплинирана, убеден е Симеон Дянков. Едно от основанията му за оптимизъм е в българския закон за устройство на държавния бюджет пакт за финансова стабилност, ограничаващ дефицита до два процента. Дали българинът не плаща твърде висока социална цена за тази строга финансова дисциплина? Отговорът на финансовия министър Дянков едва ли ще прозвучи успокоително в ушите на обикновените български граждани: "България беше най-бедната държава и преди кризата. Такова беше началното ни състояние. Като сме почнали оттам не можем за две години по време на криза да дръпнем рязко напред".