Евроскептиците губят почва под краката си

Анджей Лепер както винаги носи скъп костюм по поръчка, сивата му коса е прилизана назад с гел, тенът му продължава да е свеж. Само тонът му се е променил - станал е по-тих. Партията на Лепер "Самоотбрана" водила най-евтината предизборна кампания в Полша, изтъква лидерът й. Финансовите средства на партията са оскъдни. Тя вече не е представена в полския парламент, а и в медиите рядко се чува нещо за "Самоотбрана" или Лепер.

От глас на народа в аутсайдер

Преди време той се смяташе за мъж с власт, който предвождаше свита от разгневени фермери. По негово нареждане те блокираха улици и парализираха Полша. Според редица анкети "Самоотбрана" беше втората по значение политическа сила в страната. Полските земеделци, предвождани от Лепер, бяха воденичният камък, който спъваше страната по пътя към ЕС. Полският евроскептик се смяташе освен това за гласа на т. нар. поляци втора категория - онези, които не успяха да спечелят от демократичния преход. Лепер успяваше да сплаши правителствата във Варшава с враждебната си реторика по адрес на ЕС.

Днес само три процента от полското население би гласувало за "Самоотбрана" на предстоящите избори за Европарламент, сочат анкети. Предизборните плакати на партията издават отчаяност - "Самоотбрана съществува!" - сякаш този факт сега трябва да се припомни на хората. Бившият глас на народа се е превърнал днес в аутсайдер, който се бори за политическото си оцеляване.

Но не само Лепер няма шансове с враждебните си изказвания по адрес на европейската общност. И други полски еврокритици губят почва под краката си - например националистите от Лигата на полските семейства. Но и партията на отявлените еврокритици - братята Ярослав и Лех Качински, които смущаваха хода на множество европейски срещи на върха, сега излиза с доста скромни предизборни плакати. "Повече за Полша" - това е призива на партията Право и справедливост.

Гневът е насочен навътре

Чешкият президент Вацлав Клаус, който преди година се радваше на подкрепата на сънародниците си заради критиките си по адрес на ЕС, днес вече не е в центъра на политическата сцена.

Бившата му либерално-консервативна партия му обърна гръб и гласува за Договора от Лисабон. А партията, която той основа след напускането на Гражданската демократическа партия, ще спечели по-малко гласове на европейските избори дори от партията на Лепер.

Социологически проучвания отдавна вече сочат, че ЕС се ползва с нарастваща популярност в новите страни-членки от Изтока. Според данни на Евробарометър мнозинството от запитаните в Полша, Чехия, балтийските страни, Словения, Словакия, България и Румъния смятат, че влизането в Общността е донесло но страната им икономически растеж и демократически напредък. Дори орязването на средства по европейските фондове в България заради корупция и неспособност за правомерно усвояване не предизвика критика срещу ЕС. Гневът на българското население са насочи към собствените им политици, които вкараха страната в Общността, но не се оказаха в състояние да усвоят разумно полагащите им се финансови средства.