Европа тъне в дългове
23 април 2014Кризата, която бушува в Европа от няколко години, не е нито банкова, нито криза на държавните дългове, а е криза на всеобщата задлъжнялост на западния свят, твърди германският финансов експерт Даниел Щелтер. От 80-те години на миналия век насам задлъжнялостта на държавите, компаниите и частните лица се е удвоила - от 160 на повече от 320 процента от брутния вътрешен продукт, посочва той в книгата си "Бомбата на милиардните дългове".
Как се стигна дотам?
Според Щелтер става дума за следствие от погрешната икономическа и парична политика на Запада. След падането на Берлинската стена и приемането на Китай в Световната търговска организация западните индустриални държави бяха подложени на натиск да харчат повече. Вместо да инвестират в образование и иновации, политиците и гражданите избраха по-удобния за тях път - този на увеличаване на задълженията: американците взимаха кредити, за да реализират мечтата си за собствен дом, а Европа задлъжняваше, за да запази високото си ниво на благосъстояние.
Към повече харчове, особено в страните от Южна Европа, подтикваше и появата на общата европейска валута - при това още преди официалното ѝ въвеждане. "Еврото бе оповестено на мадридската среща на върха през 1995 година и само 2 години по-късно лихвите вече бяха спаднали до нивото им в Германия. Тогава започна голямото задлъжняване, взимаха се дори кредити, за да бъдат вдигнати заплатите", потвърждава и председателят на германския икономически институт ifo Ханс-Вернер Зин. Всичко това функционираше добре, докато финансовите пазари бяха готови да отпускат нови и нови кредити, добавя експертът в разговор с Дойче веле.
През 2007 обаче най-напред се спука американският балон с ипотечните кредити, а след това кризата удари и Европа. Когато пожарът с гръцките задължения заплашваше да обхване цялата еврозона, случващото се бе представено като дългова криза в Европа. Гърция обаче беше по-скоро изключение, тъй като кризата в Ирландия и Испания нямаше нищо общо с държавните дългове, припомня Мориц Шуларик от университета в Бон. "Там кризата бе предизвикана от балона с недвижимите имоти, финансирани с кредити", казва Шуларик.
Вината на честния сектор
Операцията по спасяването на банките увеличи задлъжнялостта като цяло, но частният дълг продължи да е водещ - той съставлява 70 на сто в Испания и над две трети в Ирландия. Казано по друг начин - най-голямата опасност дебне в частния сектор.
До този извод стига и Мориц Шуларик. Той и екипът му са изследвали общо 90 кризи от 1870 година насам и са установили, че финансовите катастрофи или сривовете на финансовата система най-често са били резултат от задълженията на частния сектор.
Мерките за икономии задържаха ръста, което допълнително затрудни връщането на дълговете, пояснява икономистът Даниел Щелтер. Но пък взимането на нови кредити не помага за излизането от дълговия капан. Затова той смята, че единственото разумно средство е драстичното опрощаване на дълговете с 30 на сто от брутния вътрешен продукт на съответната страна. Според Мориц Шуларик обаче това би било прекалено смело начинание. Единствено за Гърция може да се окаже, че действително има нужда от подобна мярка: "В противен случай ще обречем Гърция да се движи по ръба на бръснача в продължение на десетилетия", казва икономистът.