Дяволският кръг на ромската интеграция

Пътят от Румъния до Брюксел може да се окаже много дълъг, когато например идваш от ромското гето и целта ти е да достигнеш до върховете на една международна организация. Михай Сурду може да разказва с часове за това. Румънецът работи за европeйски образователен фонд в Брюксел и се застъпва за това ромските деца да получат по-добро образование. Много от тях са изпращани в помощни училища без всякакви основания и това се случва в ЕС!

"В много страни например въпросът в какво училище трябва да бъде изпратено детето се решава посредством тест и този процес, според мен, е доста проблематичен", казва Сурду. Повечето ромски деца се провалят на теста, защото не са били преди това в детска градина и не разбират много от думите. "Тези тестове не са съобразени с културната среда, от която идват децата", казва Михай Сурду.

Крайно лоши условия на живот за 10 млн роми в ЕС

Близо десет милиона роми в ЕС живеят в крайно лоши условия, защото липсата на образование означава лошо платени работни места, мизерни жилища и изолация в обществото. Наскоро експерти по ромските въпроси се събраха за пореден път в Брюксел, за да обсъдят възможните варианти за пресичане на дяволския кръг, в който се въртят представителите на най-голямото малцинство в ЕС. Един от основните изводи, до които стигат експертите гласи: трябва да се сложи край на расовото разделение в училищата. В Швеция например всички деца се обучават заедно, казва Мерит Виман от тамошното министерство на обазованието:

"Единственото решение на проблема е всички деца да посещават едно и също училище. Там трябва да се види как може да се помогне на проблемните деца. Но това важи за всички: по между си ромските деца са също толко различни, колкото и останалите", казва представителката на шведското министерство на образованието.

Унгарското правителсто твърди, че е намерило нов начин да се справи с проблема с интеграцията на близо 700-те хиляди роми в страната. Училищата имат право да получават финансова помощ от парите, които ЕС отпуска на Унгария, но срещу едно условие, обяснява Арнот Урмош от министерството на интеграционните въпроси в Будапеща:

Успешна инициатива

"Ако имат намерение да ремонтират училищната сграда, общините веднага получават парите, които искат от европейските фондове. Условието е обаче те да представят програми за преодоляване на расовото разделение в тяхното училище. Ако не приложат този план, не получават и пари", казва Арнот Урмош.

Близо хиляда унгарски общини са получили пари по този начин, който се оказва и много ефективен. Доказателствата за успешна интеграция на ромските деца в тамошните училища могат да се видят и прочетат по интернет-страниците на съответните общини. Така се осъществява и контрола над поетите обещания.

Подобни инициативи срещат подкрепата на еврокомисаря, отговорящ за социалните въпроси - Владимир Шпидла. В същото време той призна, че и самият ЕС трябва и може да направи много повече за интеграцията на ромите: "Европейската политика срещу дискриминацията съществува от едва няколко години и ние имаме да свършим още доста работа", каза Шпидла.

Проблемът обаче е в това, че ЕС има амбициозни планове за действия срещу дискриминацията на расов принцип, но образователната политика е изцяло в ръцете на отделните правителства. В това отношение Брюксел може само да размахва заканително пръст.