Дуетът на двама егомани

Френските интелектуалци проспаха началото на арабската революция. Но ето, че изведнъж картината се промени, защото Франция оглави коалицията срещу Кадафи. След офанзивата срещу Милошевич и срещу Саддам Хюсеин сега френските философи отново претендират, че са разпалили една справедлива война. Не без право.

Задължението да не стоиш встрани, а да се намесиш; тираните трябва да бъдат отстранявани, геноцидите своевременно пресечени - това е поуката, която френските философи извлякоха след отдръпването си от марксизма и критиката на тоталитаризма, и след преосмислянето на колаборационисткото минало от времето на режима във Виши.

За силата на едно телефонно обаждане

Ислямският фундаментализъм бе интерпретиран като нов фашизъм, не по-малко опасен от нацизма и сталинизма. Андре Глюксман и Паскал Брюкнер подкрепиха войната в Ирак и предизборната кампания на Никола Саркози. Междувременно двамата философи промениха позицията си по иракската война, а миналия месец разпертушиниха и президента Саркози.

В този контекст телефонното обаждане на Бернар-Анри Леви от Бенгази дойде във възможно най-добрия момент за зле притиснатия Саркози. След продължително, нетипично за него мълчание по арабската пролет, Леви замина за Кайро, а оттам за Либия и по телефона препоръча на френския президент да признае бунтовническото правителство. Леви беше в Елисейския дворец, когато Саркози прие бунтовниците.

По време на предизборната кампания Леви подкрепи съперничката на Саркози, социалистката Сеголен Роял, и оттогава редовно критикуваше президента. Ето че сега той хвали Саркози, който се вслуша в съвета му, и го сравнява с Митеран, когото навремето пак по телефона от Босна убеди да влезе във войната срещу Милошевич.

Походът срещу Кадафи е втората война на звездата на френската интелектуална сцена. Петицията на Леви, зовяща на война срещу либийския диктатор, бе подписана също от Глюксман и Брюкнер. Тя беше публикувана в навечерието на решението на ООН, удовлетворяващо това искане. По-добра инсценировка не би могла да се желае.

Още преди арабската пролет наблюдателите изтъкваха, че нищо друго не би могло да свърши такава добра работа на Саркози, както една истинска война. Той опита с ерзац-война срещу ромите, с каквато неведнъж е заплашвал и ислямските младежки банди.

Добрият и Лошият

Един от критиците на неговата войнствена реторика бе именно Бернар-Анри Леви, който напоследък също привлече вниманието с негативни заглавия в медиите. След скандала около фиктивния философ "Ботул", когото той беше цитирал от една сатира, която не бе разпознал като такава, последните книги на Леви бяха чист провал. Сега обаче, също като Саркози, той се изстъпва като яркия победител в дуета на двама егомани, с Кадафи в ролята на злодея.

Началото на войната срещу либийския диктатор послужи като прикрит стартов изстрел и за президентската кампания 2012. Можем да се надяваме, че бомбардировките в Либия няма да продължат толкова дълго, колкото френската предизборна надпревара.