В последните дни станаха няколко големи знакови обира в страната, като седмицата завърши и с една огромна трагедия в Хитрино. След дерайлиране се запали товарна влакова композиция и пожарът не само взе жертви, но и нанесе непредставими материални поражения. Нима това има нещо общо с обирите, ще се запитате...
Причините за огнения ад тепърва ще се изясняват, но косвените връзки с обирите съществуват от години. На едро и дребно БДЖ бе разграбвана и опустошавана чрез различни видове грабежи, от псевдопреструктуриране през опити за приватизация та до източване на гориво и кражба на релси. Неслучайно трагичните инциденти и катастрофите зачестиха. Само през изминаващата година четири товарни композиции са дерайлирали, като по чудо без човешки жертви до вчера.
Пострадалите сме всички ние
Но да се върнем към конкретната тема за обирите, извършени от дома на шуменски милионер и от дома на олимпийската шампионка Мария Гроздева и семейството й, като и в двата случая говорим за смайващата наглост и професионализъм при покушения срещу собствеността на известни българи. Неизвестните остават в анонимността на набъбващата статистика за битовата престъпност в страната.
Оставаме с убеждението, че тя е непобедима – обгърнала страната като мрежа, в която са оплетени най-вече възрастните хора по селата и жертвите на „ало измами“ в градовете. В първия случай често става дума за обири, съпроводени с насилие, във втория – за обири, осъществени с цинична хитрост.
Нараства ли този вид престъпност в последно време и защо? Поради масово обедняване на голяма част от българското население? Да. Поради неработеща в полза на хората и бързото и справедливо правосъдие съдебна система? Да. Поради проблеми в организацията и структурите на МВР? Поради видимото в момента разклащане на държавата и правителствено междуцарствие? Да. Поради превръщане на кражбите и обирите във всичките им форми в норма? Да.
Просперитетът на „схемаджийството“
Последното „да“ е най-тревожното, защото насади сред повечето българи нагласата и убеждението, че щом за едни може, защо да не може и за всички: няма наказания и за най-крупните недоказано-доказани измами, чрез които ограничен брой наши сънародници, наричани „схемаджии“, станаха свръхбогати.
Свидетели сме как всяка трета обществена поръчка за милиони евро предизвиква публичен скандал и се преразглежда или отменя, но не забелязваме останалите, осъществени в разнообразни грабителски схеми обири на обществени средства. Дори осъществяването на най-смислените и полезни проекти като санирането на сгради за постигане на енергийна ефективност предизвикват тревожни съмнения, какво остава за възникналите на най-неподходящи места, строени-недостроени стадиони и спортни съоръжения, символизиращи абсурда на обирджийството и безнаказаността ...