Драги антилиберали, това е за вас
Коментар от Александър Андреев:
Кога точно либералите са се провинили в избиването на десетки милиони хора, че нещо не мога да си спомня? Сещам се, че такива престъпления през последните векове извършиха нацистите и комунистите, турските националисти, китайските маоисти, червените кхмери, етническите лидери от бившата Югославия, върхушката на едно руандийско племе, Саддам Хюсеин, Башар Асад и „Ислямска държава”, но никой от гореизброените дори на сън не се е мислел за либерал.
Сигурно ще се запитате защо ми е хрумнало да се занимавам с либералите във връзка с изтребването на милиони хора. Ами ето защо:
Приказките за прогнилия Запад
Най-вече в резултат от масивната и скъпо струваща пропаганда, която провежда по цял свят апаратът на Владимир Путин, през последните години в социалните мрежи възникна една гръмогласна антилиберална агитка. Нейните запалянковци обикновено притежават доста скромни исторически и политически познания, та затова се придържат към простичкия каталог от постулати, с които феодално-православна Москва се преструва, че спасява Европа: европейците се били изродили поради ояждане, демонтиране на половете, атеизъм, хомосексуализъм, обща разгащеност и мултикултурализъм; жените им били с бради, а мъжете - меки Марии, които не искали да се бият с оръжие в ръка срещу жените с бради, идващи от Близкия изток. И прочие, и прочие глуповати обобщения и заключения, които обаче хващат дикиш, особено пред по-необразована публика.
За да бъда почтен към онези антилиберали, които мислят със собствените си глави, веднага ще призная, че взимам съвсем насериозно тяхната гледна точка и техните опасения. Да, Европа има нужда от ясни граници - както географски, така и ценностни. Да, държавата трябва да осигурява реда и сигурността, дори когато се налага за тази цел да ограничава самоприсвоени свободи. И да, светът се разклати през последните години, а хората с основание търсят стабилност и упование. Нещо повече: склонен съм да подкрепя критиките срещу разюздания икономически неолиберализъм, който през последните десетилетия подкопа социалната държава в не една и две напреднали страни, а в по-изостаналите просто обърна гръб на бедните, болните и социално слабите.
Така че нека да подредим картите на масата и да видим какво излиза от пасианса. Хората (и политиците), които не одобряват политическия либерализъм, по традиция се наричат „консерватори”. Те защитават определен мироглед и определени ценности, свързани с традиция, стабилност, ред, сигурност и т.н. И това е прекрасно! Нека да ги има, нека се борят за своята кауза. Хората (и политиците), които не одобряват икономическия неолиберализъм, обикновено се обявяват за „леви”. Те се борят против хищническия капитализъм, за повече равенство, за еднакви шансове, за равен старт, за държавна регулация, за повече социална държава и т.н. Браво и на тях! Каузата им е супер важна - да продължават да я защитават.
Против свободата ли сте?
Но хората (и политиците), които обругават либерализма, просто защото някой им го е посочил като някакъв дифузен образ на врага, всъщност не знаят какво точно искат. От стриктно езикова гледна точка те очевидно са против свободата (справка с речника). И по този начин се доближават до компанията на нацистите, комунистите, маоистите и останалите нелицеприятни дейци, които изброих в началото. Така кръгът се затваря и се връщам отново към масовите убийци от последните 100 години. Никой от тях не е бил либерал, драги антилиберали. И ако човечеството трябва да се страхува от нещо, то не е свободомислието, а тъкмо обратното: диктатурата, авторитаризма, агресивния национализъм, изобщо всичко, което лишава хората от свобода заради властта или заради някаква идея.
Тъй че запомнете простичкия факт: либералите обичат свободата и не проливат кръв. На когото му харесва обратното - нека да го каже на глас.