ДПС, мъжките секретарки и една добра новина
7 януари 2016Коментар от Полина Паунова:
Само преди три месеца вече бившият лидер на ДПС Лютви Местан формулира голямата си претенция - след местните избори да промени властовата формула в България. Веднага след вота тази амбиция изглеждаше нелепа, особено с оглед на загубите за партията в Исперих, Гърмен и Кубрат.
Няколко седмици по-късно една властова формула все пак бе променена. Но не онази, която Местан желаеше. Променена бе властовата формула, която го засяга пряко - тази в ДПС. По стар обичай партията се освободи от „излишния“ към момента Втори (защото нали нямаме съмнения, че не той беше истинският лидер) и го замени с нови пионки и подизпълнители.
Мъжките секретарки
„Колективното тяло“ на Движението отстрани Местан, който нямаше авторитет сред съпартийците си, и на негово място буквално постави също толкова слаби откъм влияние фигури като Рушен Риза, Четин Казак и Мустафа Карадайъ. Любопитен момент е, че последният бе организационен секретар на партията - длъжност, към която почетният председател Ахмед Доган се отнесе преди години пренебрежително с думите, че ставало дума за „мъжка секретарка“.
Това напомняне не е безсмислено, нито пък несъществено. Защото е в състояние да даде редица отговори на риторически (по Местан) въпроси. Като например питането, върху което в последните дни изобилно разсъждават всевъзможни анализатори: прави ли ДПС опит да се преопакова?
Не. Движението не се опитва да изглежда по-добре пред публиката. Защото силните фигури в него (или силната фигура) отдавна са наясно, че то няма как да бъде приемливо. Но пък има как да бъде желано - заради станалите отдавна известни обръчи от фирми, заради влиянието на партията в службите и не на последно място заради пипалата на ДПС в прокуратурата и съда. Тъкмо защото разполага с широк задкулисен ресурс, с който може да търгува, партията ще остане желан съюзник най-вече за ГЕРБ, която е формация със сходен профил.
Защо ДПС не се нуждае от нов лидер
От тази гледна точка ДПС няма нужда от нов лидер, който да наследи почетния председател Ахмед Доган, а след това да посегне на сферите на влияние. Движението има нужда от поредната мъжка секретарка (каквато впрочем бе и Лютви Местан), която да обслужва интересите на почетния председател и „колективното тяло“, ориентирайки се в ситуацията по метода на морфичния резонанс. Тоест, да предполага (и то правилно) какво трябва да направи, за да удовлетвори нуждите и щенията, да укрепва обръчите и не на последно място - да не иска дял от тях и да не търси начини да се еманципира. За целта помощ ще му оказва един друг подизпълнител. Делян Пеевски. И цялата му медийна империя. Единственото, което се иска от мъжката секретарка, е да не желае нещо различно от ролята, която ѝ е отредена.
С което стигаме и до втория въпрос, който е обект на задълбочени анализи в последните дни. А именно: защо Местан е опитал да даде ДПС на концесия на Ердоган? Отговорът не се крие в някаква амбиция за ислямизация на българските турци, отделяне на област Кърджали от територията на страната и прочие. Отговорът се съдържа в желанието на Местан, а и в личната му убеденост, че може да бъде нещо различно от мъжка секретарка.
И тъй като и обръчите, и службите, и задкулисните играчи в прокуратурата и съда служат угодно и по метода на морфичния резонанс (както вече се разбрахме) на почетния председател, очевидно на Местан му се е наложило да потърси помощ отвън, която да доведе до някакъв вид еманципация. Въпросната помощ обаче доведе само до нови зависимости и, разбира се, до промяна на властовата формула в ДПС. Мъжки секретарки винаги ще се намират, а хората, които се опитват да сложат ръка на обръчите, винаги ще бъдат изтласквани встрани.
Няколко нелепици, един разбулен мит и добрата новина
В този смисъл анализите, стъпващи на въпроси като „Ще разобличи ли Местан ДПС“, са твърде нелепи. Нелепи са и твърденията, че бившата мъжка секретарка ще разцепи Движението. А аргументът, че ще бъде последван от четирима или петима депутати, което би довело до партиен срив, е направо смехотворен. Въпросните народни представители са част от опита на Местан да се еманципира - тоест, хора, които той е успял да провре в листите, игнорирайки всякакъв вид „резонанси“.
Затова можем да твърдим, че в ДПС всъщност няма нищо ново. Не тече някакъв нов процес, който цели преопаковане, нито пък се заражда нова партия, която да бъде оглавена и укрепена от Местан. Дори да има такъв опит, той ще последва примера на НПСД на Корман Исмаилов и Касим Дал - с избирателна маса, влизаща изцяло в статистическата грешка.
И ако има добра новина, тя звучи така: митът, че ДПС е някаква много сложна партия, бе разбулен. Това е формация на зависимостите и подизпълнителите. Формация на мъжките секретарки, ориентиращи се по морфичния резонанс. Но характерното за всяка мъжка секретарка е, че рано или късно пожелава да се еманципира. И точно така започва началото на края. С бавно, но сигурно люспене. Да, този процес ще е всичко друго, но не и кратък. Но пък е необратим.