Докъде се простират религиозните свободи?
18 септември 2012В Германия почти никой не оспорва факта, че филмът "Невинността на мюсюлманите" представлява обида за исляма, а и че трудно може да се нарече изкуство. Определенията за него варират от "безвкусна глупост" до "неприемлива и безсмислена провокация". Различават се обаче мненията за това дали държавата трябва да се намеси, спирайки разпространението на оскърбителното филмче.
Дясноекстремистката групировка "Про Дойчланд" заплашва, че ще организира публична прожекция на филма в Берлин. Срещу това се обявиха канцлерката Ангела Меркел, министрите на външните и на вътрешните работи Гидо Вестервеле и Ханс-Петер Фридрих. Последният дори увери, че ще бъдат използвани "всички възможни средства, за да не се допуска по-нататъшното разпространение на антиислямското видео". Канцлерката Меркел се опасява за обществения ред и настоява да бъде проверена правната страна на въпроса.
Каква защита гарантира законът?
Според експерта по държавно и конституционно право от университета в Билефелд Кристоф Гус, вътрешният министър не може да налага подобни забрани, защото това е в правомощията на отделните федерални провинции. Така че, ако някой иска да организира публична прожекция, в случая в Берлин, въпросът е в правомощията на берлинските власти. Гус пояснява още, че в Германия защитата на религиозните чувства е гарантирана от закона.
Въпросът се урежда от Наказателния кодекс, който обаче преследва само съдържания, които са в състояние да нарушат обществения мир. Юристите са скептични, че антиислямското видео може да бъде забранено по смисъла на съответния член от НК, тъй като дори "общественият мир не може да бъде основание за нарушаване на основните граждански и религиозни свободи, гарантирани от Конституцията".
Онези, които настояват филмът да бъде публично прожектиран, аргументират с това, че западната цивилизация следва да защитава своите ценности и да не се огъва пред радикалния ислям. По-крайните дори виждат корените на проблема в изостаналостта на протестиращите мюсюлмани.
Защита - да, но с какви средства?
На страниците на вестник "Ди Велт" публицистът Хенрик Бродер нарича това поведение инфантилно и дава следния пример: неотдавна списание "Титаник" помести една безвкусна, глупава и евтина сатира за Папата, която вероятно щеше да остане незабелязана, ако папа Бенедикт не беше направил постъпки да спре въпросната публикация. Папата обаче не изпрати гвардейците си да щурмуват редакцията, нито призова над 1 млрд. вярващи християни да буйстват пред чуждите посолства. Не се намери и католически "джихадист", който да призове към Свещена война срещу неверниците. И това не е изключение, а правило в Западния свят.
В тази връзка Бродер пита защо в Арабския свят реагират така яростно на филма за Мохамед, но са напълно пасивни по отношение на кървавата баня в Сирия. Неслучайно един читател пише: "Скъпи мюсюлмани, убийствата, извършвани от Асад в Сирия, са много по-голяма обида за нашия пророк от неуважението към него, демонстрирано в този филм."
АГ, ДВ, ХБ, ДР, РГ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова