Докато карамфилите увяхнат
24 юни 2013
Червените карамфили са много опасни. А особено опасни са хората, които ги държат в ръцете си. Такава е логиката на турското правителство, което тези дни ни изненада и с едно друго свое прозрение: че зад безредиците в Турция стои... Луфтханза - понеже иска да опази летището във Франкфурт и затова се противопоставя на заплануваното от Ердоган трето летище в Истанбул. Какво се чудим тогава, че същото това правителство смята за много подозрителни хората, които стоят мълчаливо на площад "Таксим" с карамфил в ръка. С тази акция, която се проведе в събота, протестиращите почетоха паметта на хората, загинали в протестите срещу Ердоган. Мълчаливият "стоящ човек" е най-новата форма на протеста в Турция. Но именно защото става дума за една изключително мирна форма на потест, това би могло да създаде немалко главоболия на правителството - поради простата причина, че не е забранено да застанеш неподвижно и безмълвно на площада с цвете в ръка.
"Заговор!"
Но - както вече казахме, карамфилите са много опасни. Особено когато демонстрантите изведнъж започнат да замерят с тях полицаите. Турското правителство отговори подобаващо на тази "атака" - с водни оръдия и сълзотворен газ. По същото време премиерът Ердоган повтори за пореден път в реч пред около 15 000 свои привърженици, че демонстрантите са посрамили исляма: "Оставете ги да влизат в джамиите с обувки, да пият там алкохол, да вдигат ръка на нашите момичета със забрадки! Нашата молитва ще е достатъчна, за да осуети плановете им". Ердоган заяви и още нещо - че най-голямата мечта на онези, които стоят неподвижно по улиците и площадите, е да превърнат Турция в държава, която стои на едно място и не постига никакъв напредък. "Те целят саботаж. Но ние няма да се предадем и ще сложим край на тази игра", каза премиерът, преди да заяви, че за вълненията в страната били виновни "международните медии, незаконните организации и вандалите", които били разочаровани от факта, че се вижда краят на кюрдския конфликт. В този заговор участва и опозиционната Републиканска народна партия, убеден е Ердоган.
В една нормална демокрация представените в парламента опозиционни партии отдавна щяха да са предприели опити да оглавят протестното движение. Но в Турция това и до момента не е станало, тъй като парламентарната опозиция е твърде слаба, твърде разнородна и неубедителна. Нейният председател Кемал Кълъчдароглу води прекалено предпазлива политика, а парламентарната фракция на партията представлява странна смес от расисти и реформатори, ултракемалисти и демократи, турски шовинисти, както и умерени кюрдски, алевитски и социалдемократически политици.
Ябълката на раздора
Това, че различията в рамките на Републиканската народна партия са големи, стана особено очевидно покрай дебатите около прокараната от управляващите законодателна промяна, която позволява на обвиняемите да говорят пред съда на кюрдски език. "Кюрдската нация не може да се третира като равна на турската", каза по този повод депутатката от Републиканската народна партия Биргюл Айман Гюлер. Изказването ѝ предизвика остри критики от страна на немалко нейни колеги, което означава, че в тази партия националистите вече нямат последната дума. А когато през май Ердоган обяви поредния опит за намиране на мирно решение на кюрдския въпрос, Републиканската народна партия можеше да изпревари правителството и да излезе с настояване този път диалогът да бъде воден наистина честно. Вместо това в партията се разрази остър спор между привържениците и противниците на диалога с кюрдите.
Оттам нататък не е чудно, че Републиканската народна партия не е в състояние да оглави протестите. Според истанбулския политолог Екрем Еди Гюзелдере, вероятността тази партия да се превърне в социалдемократическа сила по европейски образец е твърде малка. "Ще зависи от това дали Кълъчдароглу ще успее да се наложи над старите кадри и техните млади поддръжници", смята Гюзелдере. Политологът не изключва и един друг вариант: реформаторите в Републиканската народна партия да се отцепят и да сформират отделна политическа сила. Засега обаче движение има само по улиците на Турция - партийният ландшафт е застинал като анадолско планинско езеро посред зима.
АГ, ДПА, ФАЦ, ММ, Б. Михайлова; Редактор: Д. Попова-Витцел