Довчера това беше немислимо

Австрия прави радикален завой надясно. Досегашният картел на властта, крепящ се върху двете големи партии - Социалдемократическата и Народната партия, беше жестоко наказан от избирателите. Това ще промени страната трайно, предричат наблюдателите.

Този президентски вот, на който всъщност всичко трябваше да се върти около избора на конкретна личност, се превърна в гневен удар по двата основни политически лагера. Макар подкрепата за социалдемократите и консервативната Народна партия да ерозира от години, те продължават акуратно да си поделят цялата власт и всички постове, които носят някакво влияние в държавата. Да се излъчи президент, който не е от редиците на този картел на властта, беше довчера абсолютно немислимо.

Повратен момент, не само за Австрия

Представителите на двете управляващи партии - Рудолф Хундсторфер от Социалдемократическата партия и Андреас Кол от Народната партия - са почитани и опитни политици със заслуги. Но на този президентски вот те претърпяха драматичен провал, което е ясен индикатор за настроенията в австрийското общество: безработицата расте, няма ясен курс по отношение на бежанците, икономическите данни на страната се влошават.

Големият победител - Норберт Хофер от дяснопопулистката Партия на свободата, съумя да извлече максимални ползи от натрупалото се недоволство от работата на правителството. Хофер се възползва от общата несигурност, настъпила в резултат от бежанската криза, и ловко засвири по струната на антиислямските настроения. По време на предизборната кампания 45-годишният политик заяви недвусмислено: „Не искам страната ни да се ислямизира”. С категоричния си антиислямски тон той улови преобладаващите настроения в страната. Ако на балотажа на 22 май Хофер действително бъде избран за президент на Австрия, за първи път една западна държава от ЕС ще си има държавен глава с антиислямски убеждения. Това би било един наистина повратен момент - не само за Австрия.

В бежанската криза Австрия промени радикално своята позиция - първоначално страната реагира с откритост и готовност за помощ, но по-късно започна да се капсулира. От съюзник на Меркел Австрия постепенно се превърна в последовател на Орбан, с което на практика потвърди едновремешните искания на австрийските десни популисти около Йорг Хайдер. Техният сегашен кандидат-президент се представя за „защитник на интересите на всички австрийци”. Под това той разбира най-вече затваряне на границите, засилени военни патрули и намаляване на социалните облаги за кандидатите за политическо убежище.

Началото на края?

Естествено, все още е рано да се предрича краят на утвърдените партии, но изборният им резултат би трябвало да алармира техните функционери. Защото вече се очертава огромна цезура - времето на голямата коалиция отминава. Да, следващите парламентарни избори са планирани чак за есента на 2018 година, но след тази катастрофа за управляващите е пределно ясно, че политическото статукво започва да се руши. Една-единствена искрица може да се окаже достатъчна, за да срине окончателно политическата система, установена в Австрия след 1945 година.