Добрите роми и лошите цигани

В западните държави политиката спрямо ромите се крепи на два стълба: първият са изискванията на старите страни-членки на ЕС към държавите в Югоизточна Европа, откъдето основно идват ромите. От техните правителства се очаква да правят повече за ромите - за да не се чувстват те изолирани и обезправени. Ако обаче същите тези роми обитават покрайнините не на София, Пловдив или Букурещ, а на Рим или Париж, нещата изведнъж се обръщат. Тогава армии от полицаи се втурват да разтурят временните им селища, както прави във Франция един Франсоа Оланд, който продължава политиката на предшественика си Никола Саркози. Един от любимите предлози на властите са "лошите санитарно-хигиенни условия" в ромските селища. А когато ромите са прогонени, западният човек изведнъж започва да проявява разбиране, дори съчувствие към тях, пише Михаел Мартенс на страниците на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Западна Европа обаче трябва да знае, че няма да се отърве от ромите, прогонвайки ги насилствено. Защото само няколко седмици по-късно ромите отново се връщат там, откъдето са били изгонени, пише по-нататък Мартенс. На всичко отгоре въпросът има и международно-правни измерения, тъй като от 2007 г. българските и румънските роми са и европейски граждани - със същите права, каквито имат и германците, испанците или датчаните. С влизането в ЕС на страни като Унгария, Румъния и България ромският въпрос стана и европейски.

Жертви или престъпници?

Ромите няма да си тръгнат, те ще останат. Това, което не бива да остава, са техните проблеми - неграмотността, безработицата, бедността. Защото тези явления не са природна даденост. Европа е един застаряващ континент, който ще изпитва все по-остра нужда от свежа работна ръка. В това отношение Европа би могла да се възползва от потенциала на младите ромски общности, които чрез подходяща интеграционна политика биха могли да освежат трудовия пазар.

Тези дни на пазара излиза книгата на живеещия в Грац журналист Норберт Мапес-Нидик "Бедни роми, лоши цигани". Самото заглавие на книгата загатва същината на проблема: ромите са разглеждани или като невинни жертви, или като непоправими престъпници. И не е много ясно дали е плод на нашата наивност или пък на незнание, когато твърдим, че със специфичния си начин на живот ромите са в постоянен конфликт с европейските разбирания.

Ромска нация или ромска религия не съществуват. Има роми-християни, роми-мюсюлмани и роми-атеисти, чиито обичаи се различават коренно. Унгарските роми например знаят за македонските също толкова, колкото и долносаксонците в Германия за баските в Испания. Напразно бихме търсили и един общ език, на който говорят всички роми. Днес далеч не всички роми владеят езика романес. Смята се, че в Чехия и Словакия той е използван от около половината ромско население, в Унгария на този език говорят едва 1/5 от ромите. Също и в България и Румъния много роми говорят на местния език.

Ромска държава?

Грешна е и представата, че ромите са европейска малцинствена общност, която иска да живее в своя собствена държава. "Когато бягат от бедността по родните си места, ромите не се стремят на всяка цена да консервират по-различното у себе си, а точно обратното - те гледат да се отърват от него", пише в книгата си Мапес-Нидик.

Най-голямото недоразумение е свързано с представата ни за ромите като бедняци или престъпници. Тя се подхранва от добре познатата ни картина с организираните отряди от просещи роми по улиците или от новините за поредната кражба на кабели, извършена от роми. Малко известен факт е, че по комунистическо време ромите бяха по-добре интегрирани, отколкото днес. Което обаче съвсем не означава, че са били достатъчно добре интегрирани или достатъчно добре образовани. Но независимо от това дали са интегрирани или не, ромите ще си останат по-различни от нас. Това е установил свещеникът Егиналд Шлатнер, живял известно време с ромите в едно трансилванско село. Там той установява, че отношението на ромите към работата и времето се различава коренно от нашето. "Те започват да събират дърва за огрев чак тогава, когато падне първият сняг", пише Шлатнер.

АГ, ФАЦ, ММ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел