Добре, но недостатъчно!
7 май 2010Изходът от вота не е изненада. От седмици се прогнозира, че британският парламент ще изпадне в патова ситуация. Говореше се за най-напрегнатите избори от десетилетия насам. Мнозина се питат защо евентуалното "реми" се е оказало така привлекателно. По принцип във време на глобална икономическа криза никой не желае неясни отношения. Причината тези избори да са тъй напрегнати за британците е друга, а именно - раздялата с вече остарялата двупартийна система.
След 13 години управление на лейбъристите на избирателите им е дошло до гуша от партията на министър-председателя Гордън Браун. Непопулярният премиер, наследил на този пост Тони Блеър, направи всевъзможни гафове по време на предизборната си кампания. Но и лидерът на Консервативната партия Дейвид Камерън, някогашен любимец на британците, не се ползва с доверието на мнозинството от избирателите. Макар неговата партия да спечели повече гласове в сравнение с 2005 г. и да излиза от сегашния вот като най-силната, тя не можа да събере абсолютно мнозинство, за да състави самостоятелно правителство.
"Малките" ще накланят везните
На трето място е партията на Ник Клег - шефа на либералдемократите, които внесоха свеж полъх в предизборната борба. Познавачите на британската политическа система предрекоха още предварително, че те няма да вземат толкова гласове, колкото се смяташе след телевизионните дуели. Първо, във Великобритания не могат да се печелят избори само чрез телевизионни дуели. Втората причина е в британската мажоритарна система. Много от избирателите, които биха гласували за Клег, не го направиха от опасения, че гласът им ще отиде на вятъра. Защото без т. нар. пропорционално право вотът за кандидат, който не печели в изборите, е просто подарен. Общият брой гласове в случая изобщо не играе роля. Точно това искат да променят либералните демократи. Но за целта най-напред ще трябва да се наложат в много избирателни окръзи над защитниците на статуквото.
Все пак, макар и с по-малко гласове от очакваното, благодарение на патовата ситуация либералдемократите са в силна позиция. Като трета политическа сила в страната при референдум те биха могли да поставят условия: например, че ще подкрепят едната от двете големи партии само срещу реформа в избирателната система. А и по-малките партии - северноирландската, шотландската и уелската сега могат да преговарят с големите. Без подкрепата на "малките" и "големите" не могат да постигнат нищо.