До Балканите и назад

Хората между Загреб и Скопие свързват ЕС не само с представите си за икономически напредък. За тях общността е преди всичко гарант за демократично развитие и мир. Само така може да се обясни защо миналата неделя хърватите, въпреки дълговата криза и олюляването на еврото, гласуваха за присъединяването на своята страна към ЕС.

Изборното участие беше ниско, твърде ниско за едно така важно всенародно гласуване. Мнозина хървати се опасяват, че отварянето на страната ще има отрицателни последствия за местното земеделие. Съществуват опасения, че богати спекуланти може да бетонират живописното адриатическо крайбрежие. Но същинската причина за "да"-то на хърватите се дължи на вътрешната политика.

Следите на великосръбската агресия

За присъединяване към ЕС се говореше още преди двайсет години, когато Хърватия стана независима. Но след това дойде великосръбската агресия, която беше отблъсната след една разрушителна и свързана с много жертви война. През втората половина на 90-те години икономиката бе обрана от нагли политици, генерали и бизнесмени. Установилата се корумпирана система осуети намеренията за бързо влизане в ЕС.

Никоя друга страна не е преговаряла толкова дълго с Брюксел - близо шест години. ЕС беше извънредно толерантен към румънците и българите, докато хърватите бяха следени под лупа. Но ако не бяха строгите европейски критерии, Хърватия сигурно още щеше да бъде в задушаващата прегръдка на корумпирани политици. Една дузина от тях свършиха междувременно в затвора или пред съда, включително бившият премиер Иво Санадер. Само благодарение на ЕС Хърватия стана една функционираща държава.

След присъединяването от Брюксел ще потекат пари за регионалното развитие и инфраструктурата, ще се облекчат чуждестранните инвестиции. Само така страната би могла да преодолее тежката икономическа криза. Без ЕС Хърватия би била застрашена от финансов колапс.

Балканското буре с барут

След приема на Хърватия ЕС ще направи вероятно пауза в разширителния процес. Това е необходимо, тъй като останалите балкански страни тепърва трябва да докажат, че са узрели за общността. Докато Сърбия не приеме откъсването на Косово, докато албански националисти продължават да бълнуват за промени на границите и докато Босна и Херцеговина остава една нефункционираща държава, дотогава те нямат шанс за влизане в ЕС. Това важи и за Албания, където един корумпиран политически елит се държи на власт с отчасти престъпни методи.

Би било обаче погрешно да се обърне гръб на този регион. Примерът с Хърватия показва, че натискът от Брюксел дава желаните резултати. Перспективата за присъединяване към ЕС принуждава правителствата на Балканите да действат - тоест, функционира като спасителен чадър. Този чадър е една сравнително евтина инвестиция в подсигуряването на мира и демокрацията в Югоизточна Европа.