1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Дни на Куба в Пловдив

2 ноември 2006

В европейската културна карта България де появява с оригинални инициативи за защита на човешките права. На обстоятелбствата около тази инициатива се спира Еми Барух

https://p.dw.com/p/AssR
Всекидневие в Куба
Всекидневие в КубаСнимка: AP

Eвропейският парламент – този висш политически форум на Стария континент, поставя редом до всички значими свои политически задачи, и важната мисия да стимулира развитието на граждански активните личности, сдружения, форуми и организации. Особено на онези от тях, които последователно работят в името на свободата и защитата на човешките права.

Наградата Сахаров на Европейския парламент през последните няколко години бе връчвана два пъти на кубинци. Този малко известен на българската аудитория факт, както и редица други красноречиви картини от Куба ще бъдат показани днес и утре в Пловдив. В програмата е включена фотографска изложба, прожекция на документален филм за нарушаването на човешките права на децата в Куба при управлението на Кастро, разговор с изпълнителния директор на Фондацията за човешки права в Куба, както и предпремиера на една от най-нашумелите и забранени от правителството на Кастро книга “Мръсна хаванска трилогия” на писателя Педро Хуан Гутиерес.

Дните на Куба са организирани от българското сдружение cubalibre, с подкрепата на Фондация Понтис – Братислава, издателска къща “Жанет 45”, програмата Пловдив Инфо и Спортния център Тотал спорт.

Защо Куба? Защо Пловдив и защо в контекста на престижната награда на Европейския парламент?

На тези въпроси, една от инициаторките на кубинските дни – журналистката Диана Иванова – самата тя миналогодишен носител на наградата на Австрийската информационна агенция (АПА) за Централна и Източна Европа за стимулиране на европейската интеграция и разбирателството отвъд националните граници, отговаря така:

“Знаете ли, че кубинците смятат нас за свободни, а себе си – не?”

и продължава:

“Била съм три пъти в Куба и ...всеки път ми се е случвало тещо, което ме е обърквало – като например една жена в Хавана да ме благослови, след като разбере, че съм българка и да ми разкаже за семейството българи, спасили я от глад в началото на 90-те. Мъж да ми разкаже в Сантяго за жената на сърцето му, също българка, да се наведе и да ми целуне ръката. ...Един опозиционен лидер в Хавана да ме попита – защо забравихте, че вие сте свободни, а ние още не сме?”

Всъщност това е отправната точка на една емоция, на едно силно чувство за солидарност, което от тук нататък, да се надяваме, ще се появява все по-често сред представители на българския интелектуален елит, които след по-малко от два месеца вече и формално ще бъдат европейски граждани . Пловдив, който преди няколко години беше избран за европейска столица на културата, не за първи път става център на подобни инициативи. Една от най-популярните сред тях е нощта на галериите (по идея на галерия Сариев), която предлага на жителите и гостите на града впечатляващ маршрут между тепетата.

И ако идеята за такива маршрути зависи единствено от инициативността и енергията на отделни личности, то тяхната поява на европейската карта, както и в световната мрежа е едно от най-симпатичните следствия от приемането на страната ни в Европейския съюз. Дните на Куба го доказват по категоричен начин.