Дилма за втори път

Без експерименти! Без отклоняване от курса! Все така! Едва ли някой е допускал, че именно старите предизборни лозунги на германските християндемократи ще се окажат толкова актуални за бразилската Партия на трудещите се. Партията на преизбраната президентка Дилма Русеф очевидно е станала консервативна - иска запазване на статуквото. И всичко да продължи както досега.

Против експериментите са и повечето бразилски избиратели. Над 51 процента дадоха гласа си за Дилма Русеф. Конкурентът ѝ от Бразилската социалдемократическа партия Аесио Невис получи малко над 48 на сто, а една от основните причини за поражението му може да се търси в опасенията на мнозина, че обещаните от Невис реформи ще обхванат и социалните програми.

Накъде оттук нататък?

Звучи парадоксално, но е факт: след 12 години управление на Партията на трудещите се, политическите етикети в Бразилия очевидно са разменили местата си - левите станаха консервативни, а десните настояват за промени. Но дали и цялата страна не копнее за пробив и промени? Масовите протести от юни 2013 година бяха възприети като еднозначно свидетелство за нарастващото недоволство от правителството на президентката Русеф. Но нейният конкурент Невис не успя да се възползва от това недоволство. Кампанията му срещу Дилма донесе успехи най-вече сред онези избиратели, които и без друго бяха скептично настроени към Партията на трудещите се. Но не съумя да убеди нерешителните избиратели, нито пък симпатизантите на партията на Русеф.

Дилма от своя страна реагира умело на масовите демонстрации, като им отговори с конкретни действия: доведе кубински лекари в страната и прокара два закона, които от години събираха прах по чекмеджетата. Единият регламентира използването на допълнителните приходи от нефтодобива за сферите на здравеопазването и образованието, а другият класифицира корупцията като крупно престъпление.

Но тя не успя да възпре политическата поляризация на бразилското общество. И макар да спечели изборите, Партията на трудещите се е изправена пред сериозни проблеми: разтърсена е от корупционни скандали, вербалните атаки доведоха до разрив в отношенията, раздутият административен апарат е пълен с тунеядци.

Все така?

При това през последните 25 години както Партията на трудещите се, така и опозиционната Бразилска социалдемократическа партия положиха значителни усилия за укрепването на демокрацията в страната. При управлението на бившия президент Фернандо Кардозо (1995-2002) Бразилия успя да се измъкне от примката на инфлацията. Пак тогава бяха положени и основите за успешните социални програми.

Накратко - това, което свързва двете партии, е повече от онова, което ги разделя. Дилма Русеф и Аесио Невис би трябвало да се обединят около това общо наследство и да се отнасят с уважение един към друг, вместо да продължават да поляризират бразилското общество. Преизбраната президентка и без друго ще трябва да се заеме с някои от реформите, за които настояват нейните политически противници. Консервативното "все така" би било фатално за Бразилия.