Дилетантските грешки от Мюнхен 1972

На 5 септември - това е 11-ият ден от откриването на Олимпийските игри през 1972 година в Мюнхен - ведрото и жизнерадостно спортно събитие изведнъж се превръща в драма. Палестински терористи вземат за заложници израелски спортисти и всичко завършва в рамките на 24 часа с кървава баня, в която са убити 11 заложници, един германски полицай и петима палестинци от терористичната организация "Черен септември".

Някои от свидетелите на събитието от 1972 г. говорят за дилетантски грешки на германските власти, които значително улеснили терористите - например за това, че организаторите съзнателно не желаели да демонстрират униформено полицейско присъствие по време на игрите. След "нацистката" Олимпиада от 1936 г. Германия не иска вече да си спомня за полицейската държава. Тъкмо напротив, стреми се да покаже пред света новия си - открит, миролюбив и приветлив образ. На фона на днешните ограничения, налагани от сигурността, като електронни карти за достъп, контрол над всички багажи и лица, тогавашната скромна метална мрежа, опасваща Олимпийското село, изглежда направо наивна.

"Телевизионен" атентат

За трагичния завършек на атентата основна роля играяг както неумолимото поведение на нападателите, така и цяла поредица от фатални грешки и преценки на полицията и властите, някои от които са просто гротескни. Напълно непонятно е как никой по онова време не се е досетил, че не бива телевизията да предава постоянно на живо от мястото на драматичните събития, защото това предоставя и на атентаторите огромно количество сведения за действията на полицията. "Мюнхен" -72 е първият "телевизионен" атентат, предаван от телевизионните камери по цял свят.

Близки на загиналите израелски спортисти в Мюнхен и до днес се борят, не съвсем успешно, да да разкрият цялата истина за смъртта на близките си. Години наред германските власти твърдят, че не разполагат с никакви данни и заключения от експертизите и разследванията. Измамата е разкрита едва 20 години след атентата от 1972, когато един смел сътрудник на баварските архиви анонимно изпраща някои от наличните данни на вдовицата на израелския треньор по фехтовка Анки Шпитцер.

"А те не са ли искали да живеят?"

За прикриването на истината очевидно е имало сериозни причини, смята тя и казва в едно интервю за германската телевизия следното: "Германските власти са допуснали всички грешки, които човек би могъл да си представи: срещу осем терористи са изпратени петима снайперисти. Двама от снайперистите така и не са стреляли. В самолета на Луфтханза, подготвен за терористите, първоначално са били разположени 17 полицаи, но малко преди да пристигне хеликоптерът със заложниците, те се разбягали от страх. По-късно попитах ръководителя на полицейската акция Георг Вулф защо първоначалният план не е доведен до завършек. И знаете ли какво ми отговори той: "Погледнах в очите на младите доброволци и видях, че им се живее, затова не смятах, че имам право да осуетя бягството им". "А виждали ли сте очите на моя съпруг и неговите приятели, които са седели в хеликоптера със завързани ръци и с оръжия, опряни в тила? - го попитах после. Нима смятате, че те не са искали да живеят?"

Атентатът на групата "Черен септември" от 1972 г. е и официалната рожденна дата на германските антитерористични сили за бързо реагиране GSG 9. Едва през последните години близките на загиналите израелци научават обаче нещо, което е още по-скандално: елитните части всъщност са съществували в Германия и през 1972 година, те обаче не били вкарани в действие в Мюнхен, защото властите не искали да се узнае за наличието им. Ерата на Студената война все още не е приключила...

АГ, КНА, ДПА, ДР, Б. Узунова/ Редактор: Б. Рачева