1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Диви страсти около Иван Грозни

Виктор Ерофеев
29 май 2018

Атаката с нож срещу картината „Иван Грозни убива сина си“ не е просто вандализъм. Нападението е символичен акт, който буди сериозна тревога, твърди писателят Виктор Ерофеев.

https://p.dw.com/p/2yX0X
Gemälde Iwan der Schreckliche und sein von ihm erschlagener Sohn am 16. November 1581 von Ilja Repin.
Снимка: Imago/United Archives International

Руската история е един голям вулкан. При това действащ, клокочещ, а не спящ. Какво изригва този вулкан? - Около тази тайна се вихрят безспирни страсти. А един от централните сюжети в бурната история на Русия е Иван Грозни.

И днес, повече от четири века след смъртта си, този руски цар е център на внимание. 37-годишен вандал, пристигнал от Воронеж в Москва, нападна с нож известната картина на Иля Репин „Иван Грозни убива сина си“. Както е казал пред полицията, той смятал, че картината не е исторически достоверна, тъй като нямало никакви научни доказателства за това, че царят действително е убил сина си.

Ние никога няма да узнаем какво се е случило в действителност. Съвременното изследване на тленните останки на царския син не даде никакъв резултат. Въпросът обаче не е в историческия факт на убийството, а в спора около символа, в който се е превърнала личността на Иван Грозни, буквално разпнала Русия на кръста на нетърпими страдания. Според историка Карамзин, версията за убийството на царския син (по политически или битови причини) е преди всичко призив за борба срещу тиранията.

Иван Грозни - Разединителят

Иля Репин също протестира срещу произвола на единовластието и самодържавието, изобразявайки през 1883-1884 Иван Грозни като садист, дребен тиранин и убиец. Картината въздейства поразително на зрителя - човек запомня за цял живот не само безумните очи на Грозни, но и жертвеното, окървавено лице на жертвата. Репин кръщава творбата си „Кървава картина“. Днес тя изглежда по-актуална от всякога.

Навремето оберпрокурорът на Светия синод Константин Победоносцев открил в нея революционен дух и помолил Александър Трети да забрани публичното ѝ излагане. Императорът се съгласил, но забраната не продължила дълго. Оттогава отношението към Иван Грозни окончателно разединява руското общество: държавниците, православните радикали и националистите виждат в Иван Грозни идеала на руския владетел, а либералите - спирачка в руската история. Това е била и същността на конфликта между Сталин и Айзенщайн по повод филма „Иван Грозни“.

Изглежда трябва да причислим вандала, осъществил атаката, към лагера на православните противници на картината, които през 2013 година бяха призовали министъра на културата да свали картината от Третяковската галерия. Изобщо, вандализмът е характерен за общуването на руските националисти с изкуството: те възприемат художествения дискурс само като пропаганден материал - делят го на „наше“ и „не наше“. И ако вътрешно усещат, че изкуството не е „наше“, тоест „тяхно“, книгата, картината и скулптурата подлежат на забрана и унищожение. Тези деятели не се различават особено от националсоциалистическите борци срещу „дегенеративното изкуство“ от 1930-те години. Още тогава, обаче, историята показа, че подобни гледни точки неумолимо водят до исторически крах.

Историята се повтаря

Russland Victor Jerofeev
Виктор ЕрофеевСнимка: privat

Картината на Репин е пострадала на три места - както през 1913 г., когато някой си Балашов също пробожда с нож картината на три места. Навремето неговата „акция“ е предизвикала сериозна обществена полемика, в която се е включил и самият художник. Балашов протестирал с акцията си срещу „твърде кървавата картина“. Либералите тогава нарекли осквернителя „наемник на царизма“.

Специалистите смятат, че повредената картина ще бъде поправена, както и преди 100  години - ще я реставрират и тя ще оживее отново. Много по-трудно ще бъдат излекувани обаче оглупелите от казионния патриотизъм самозвани „отмъстители“, борещи се срещу „поругаването“ на националната история. Всъщност те не разбират нито от патриотизъм, нито от художествено творчество.

Виктор Ерофеев е един от най-известните съвременни руски писатели. Той е още литературовед и телевизионен водещ, кавалер на френския Орден на почетния легион.