Децата от Красноармейск

18-годишната Кристина избягала съвсем сама от Донецк. "След като миналото лято започна войната, изстрелите започнаха да падат все по-често и край нашето професионално училище", казва тя. Един ден си стегнала багажа и заминала за Красноармейск - град, контролиран от украинската армия. Нейна приятелка, избягала по-рано, й помогнала да се настани в църковния детски приют в града. "Разбира се, че искам да се върна у дома", споделя тя.

Малко мармалад за закуска

Кристина може да разчита само на себе си. Родителите й отдавна не се грижат за нея. Съдбата на Кристина е нагледен пример за социалния упадък на Донбас, съществвал още преди войната. И от двете страни на фронта има голям брой домове за изоставени деца. Повечето от тях са държавни, обеднели и занемарени.

В приюта на фронтовия град Новоайдар децата получават за закуска само филия хляб с малко мармалад, а ръководителят на църковния детски дом в Красноармейск Алексей Каган разчита само на дарения. "Сега работим само с 30 процента от средствата, с които разполагахме преди", казва той. Но въпреки това възпитателите продължават да работят, за щастие на Кристина и останалите безбройни деца на войната в Източна Украйна.

Момчето от фризера

Сега Кристина живее в една стая с плюшени играчки и няколко по-малки момиченца. Това е най-доброто място за нея в този момент, макар историите на нейните съквартиранти да онагледяват цялото безумие на войната. Най-добрият й приятел в приюта е Михаил, който е преживял нещо невъобразимо. Майка му го заключила в един неработещ фризер, за да стои мирен. "Седмици наред той не беше на себе си. Не допускаше никого до себе си. Най-сетне една от възпитателките спечели доверието му и тийнейнджърът й разказа своята трагична история", казва Алексей Каган.

И до днес Михаил не проронва и дума с непознати. Дори с Кристина той общува само чрез жестове. 18-годишната девойка постоянно държи в ръцете си стар модел мобифон. Това е нейният прозорец към света, който я свързва с хората от другата страна на фронтовата линия в родния Донецк. Михаил пък се радва на новата футболна топка, която е получил като подарък.

След кризата - и война

Масов алкохолизъм, запуснатост и социален упадък имаше в региона на Донбас и преди войната. "Олигарсите разграбиха предприятията, без да инвестират нещо в тях", казва пастор Ралф Хаска от германската протестантска общност "Св. Катарина" в Киев, който също помага в приюта в Красноармейск. По данни на ООН, почти половин милион украинци са напуснали родните си места. Някои се се отправили към Русия, други към Киев, или към по-богатите западни части на Украйна.

"Аз имам още доста приятели в Донецк", казва Кристина. Тя вярва, че примирието ще продължи и градът ще се възстанови. Нейните приятелки й казвали по телефона, че градът се е съживил, че получавали повече пари. "Не знам съвсем точно дали е така", казва тя. Кристина смята, че главната вина за всичко носи правителството в Киев. В момента обаче й помагат "враговете" от Украйна... Кристина е объркана - не знае, кой е приятел, и кой - не.

На летен лагер в Крим

По стените в коридора на детския приют висят снимки от по-добри времена. На тях се виждат усмихнати малчугани на плаж в Крим. "Един път в годината ходим на летен лагер в Крим", казва Алексей Каган. Той казва "ходим" в сегашно време. Не му се иска да признае, че това време навярно е отминало след анексирането на полуострова от Русия, която в момента изгражда там още по-голяма военна база. "С революцията на Майдана, преди повече от година, Украйна реши да върви към Европа. Това решение обаче явно не се хареса някому", казва Алексей на сбогуване.