Десен потрес

Кампанията е изненадваща заради начина, по който Костов реши да я прави и заради партньорите, които започна да подбира. Това обединение тръгна с фал старт, след като в медиите излезе проект на документ, изготвен от Костов за правилата на бъдещата коалиция. В този документ нямаше нито дума за реална политика. Но доста подробно бяха описани финансовите отношения в коалицията, а най-фрапантно бе директното купуване на места в нея. Според Костов тежестта на партиите ще бъде пропорционална на дадените от съответната формация средства.

Оказа се, че докато от парламентарната трибуна ДСБ заклеймяваха купуването на гласове, сега те решиха да доразвият този бизнес чрез купуване на коалиционни партньори. А на всичкото отгоре в едно интервю Анастасия Мозер призна, че през 1997 година, след формирането на коалицията ОДС, много от депутатските места са били купувани.

Престъпници или честни борци?

Вторият скандален факт е изборът на партньор. Най-изненадващо Командирът и подчинените му от ДСБ обявиха Панайотов, Шулева, Борислав Ралчев и останалите за по-добрата половина от царското управление, която е работила за ЕС и НАТО. Според Костов те са имали положителни намерения по отношение на собствената си страна. Само преди четири години Костов ги наричаше жълто блато и обвиняваше Пламен Панайотов и Свинаров в конкретни далавери, възлизащи на близо 6 милиарда лева. На специална пресконференция тогава, която бе посветена на националната сигурност и въоръжените сили, Костов каза: “Пряка вина за вредите върху политиката за сигурност носят още вицепремиерът Пламен Панайотов, министърът на отбраната Николай Свинаров и министърът на вътрешните работи Георги Петканов”.

Няколко месеца по-рано, в специален доклад за първото национално събрание на партията, Иван Костов каза следното: “ДСБ сме безкомпромисна опозиция на така нареченото либерално-социално сегашно управление. То е „така наречено” защото всъщност е управление на международни аферисти в единодействие с организираната престъпност и олигархията на бившата комунистическа партия. То бе инсталирано у нас от върхушката на бившия репресивен апарат и реализира нейните планове за България. То подкрепи публично сенчестия и черен бизнес още в първите си стъпки. Ние никога не сме го припознавали като дясно, нито като центристко. Никога не сме искали за него втори мандат”.

Костов каза това по адрес на управление, в което Пламен Панайотов и Лидия Шулева бяха вицепремиери, Николай Свинаров - министър на отбраната, а Борисав Ралчев – основен юридически мотор на връщането на царските имоти, срещу което от ДСБ категорично протестираха. По тази логика може да се каже, че днес Костов иска да прави коалиция с международни аферисти, подкрепящи сенчестия бизнес, както ги описва самият той. Ако те не са такива, Костов ще трябва да отговори на въпроса,

кога е лъгал - тогава или сега

И как ще поеме отговорност за лъжата в каквато посока и да е тя. Разбира се, че този въпрос е риторичен. Костов не иска да поема отговорност и да прави политика, а да оцелява в политиката на всяка цена. Политиката в България е най-добрата защита от съдебно преследване. Затова не само Костов, а и всички български политици от прехода полагат огромни усилия, за да се задържат било в парламента, било на други политически или административни постове.

Самият аз съм хранел илюзии по отношение на Костов, но упоритостта, с която той се опитва да оцелява, не ми дава много възможности за размишления относно истинските му мотиви. Не можеш да говориш за достойнство, да искаш от управляващите да се оттеглят, защото са провалили достойното ни членство в ЕС и да обръщаш позициите си на 180 градуса, наричайки едни хора първо престъпници, а после десни и честни борци за европейското ни бъдеще.

Тази позиция има и друга слабост – излиза, че самият Костов е работил срещу това европейско бъдеще, след като е атакувал хората, които ден и нощ са се трудили за него като управляващи. За безобразното купуване на политически места вече споменах, а всичко това очертава една карикатурна алтернатива на сегашното управление, която по нищо не се различава от него и дори е по-цинична, защото е опакована с морални претенции.