Денят, в който източногерманците разбиха вратата

Големите исторически събития понякога започват съвсем незабележимо. Както става на 19 август 1989-а. Небето над Шопрон не обещава нищо добро - тъмни облаци са надвиснали над унгарското градче, разположено непосредствено до границата с Австрия. Предвидено е да се проведе пикник, но по-специален - хората се събират под мотото "Европа без бариери". Пикникът е политически.

Никой летописец не би отбелязал това събитие, ако на въпросния 19 август рядката комбинация от възможност, случайност и решителност не бе накарала хората вместо да похапнат наденички, да направят нещо съвсем друго. В края на този ден близо 700 граждани на ГДР минават "оттатък". Източногерманските туристи, които са на посещение в Унгария, щурмуват дървената порта и се втурват към свободата - към Австрия. Това е увертюрата към падането на Берлинската стена три месеца по-късно.

Героите и техните оръжия

В центъра на събитието са "Ханзи" и "Арпи". Главният инспектор Йохан Гьолтл и подполковник Арпад Бела се познават от години. Единият служи от западната страна на границата, другият отвъд Желязната завеса. "Имахме пистолети "Глок", спомня си 25 години по-късно "Ханзи" Гьолтл. "Девет милиметрови! "Глок"-ът е пълна катастрофа, няма традиционен предпазител и носи голям риск. А трябваше да носим оръжията заредени". И "Арпи" Бела имал "Глок" в кобура - унгарско копие на оригинала.

Двамата и до днес не могат да се начудят на онова, което ги връхлита като ураган малко преди 15 часа. В този момент "Ханзи" и "Арпи" са на самата граница в очакване на участниците в пикника. Зелената полоса от унгарска страна е трудно обозрима - един хълм препречва погледа. Изведнъж стотици мъже, жени и деца се втурват от хълма надолу, ускоряват, преминават с бяг покрай "Арпи" и още няколко други граничари, разбиват вратата на оградата и секунди по-късно вече са в друг свят - на Запад.

Надалеч от ГДР

Следват ги хиляди, тъй като през лятото на 1989-а ГДР се срива. В икономически план ситуацията е много тежка, хората са изпълнени с гняв, докато Ерих Хонекер и неговото правителство разпространяват възторжени съобщения по случай 40-та годишнина от създаването на държавата на работниците и селяните. Сигналите от страна на народа остават нечути. И източногерманците се спасяват, като напускат страната.

В Унгария, най-западната от източноевропейските държави, към онзи момент на Балатон се намират десетки хиляди туристи от ГДР. Първите слухове за пропускливата граница към Унгария не закъсняват да се разпространят. Още през май външните министри на двете държави - Алоис Мок и Гюла Хорн, символично разрязват граничната ограда. Възможността изглежда добра - дотолкова, че мнозина остават в Унгария, просрочвайки визите си. Бягството се подготвя в пълна тайна. Местните жители оказват съдействие. Средната наблюдателна кула в пустата обикновено била празна, затопа било най-добре да се мине край каменоломната към гората, след което да се тръгне към кулата. Идеята за паневропейския пикник била на Ото фон Хабсбург, тогавашен председател на Паневропейския съюз и син на последния кайзер на Австро-Унгария, и тя се оказала идеална възможност за републиканско бягство.

Кой подпомага бежанците?

Унгария по онова време вече е доста напреднала в смекчаването на държавната социалистическа доктрина. Година преди историческия пикник правителството в Будапеща дава на гражданите си свободата да пътуват. Същата година държавният министър Имре Пожгай определя Желязната завеса като "морално и политически остаряла". И унгарците отказват повече да бъдат "надзорници" на десетките хиляди източногермански туристи на Балатон. Въпросът кой е основният организатор на събитията от 19-и август, остава и днес, 30 години по-късно, без недвусмислено ясен отговор. Дали има намеса на новосформираната унгарска опозиция, дали на отсъстващия син на кайзера (Ото фон Хабсбург е представляван от дъщеря си Валбурга) или на тайните служби? Или може би са замесени всички заедно?

Валбурга фон Хабсбург нарича баща си идеолог на политическия пикник, който е трябвало изрично да бъде разрешен от тогавашното унгарско правителство. И до днес обаче съществува теорията, че новият опозиционен съюз - "Унгарският демократичен форум", е организирал печенето на наденички, за да тества процеса на демократизация в Унгария.

Особено тайнствено изглежда следното: не някой друг, а тогавашният държавен министър Имре Пожгай, един от патроните на пикника, влиза няколко дни преди това във връзка с Малтийския орден в страната. Именно представители на Ордена се грижели за тези източногермански туристи, дошли не да плуват в Балатон, а да бягат на Запад. Посланието на министъра гласяло, че границата ще бъде отворена за няколко часа и туристите от ГДР "биха могли да намерят пътя дотам, ако случайно пожелаят да са наблизо".

Чудодейните позиви

Любопитно е, че унгарските опозиционери и Паневропейският съюз са единодушни в едно: и до днес се изумяват от динамиката, с която се развиват събитията този следобед. Все пак някой трябва да е направлявал нещата - дискретно, но ефективно. Ласло Наги, бивш активист на "Унгарския демократичен форум", не спира да се удивява, че в навечерието на пикника шофьор на посолството на ГФР в Будапеща разнасял цели чували позиви край Балатон - "покани" за пикника - на немски и на унгарски. Невидимото съдействие на федералното разузнаване и на други тайни служби междувременно е публична тайна.

Арпад Бела и неговите колеги са изправени в онзи момент пред опасна дилема. Тяхна задача е да спрат бежанците, ако се наложи - и с оръжие, ако не го направят, биха извършили нарушение на служебните си задължения. Решението на Бела е наистина соломоново: унгарците обръщат гръб на устремилите се на Запад 700 души и вместо това да ги спрат, започват да контролират паспортите на пристигащите от Австрия гости за пикника. Геройство?

В никакъв случай! "Ханзи" Гьолтл, колегата на "Арпи" преживява щурма на оградата от другата страна. Години по-късно той разказва за случилото се на бившия германски канцлер Хелмут Кол, както и това, че впоследствие Бела получил дисциплинарно наказание. "Този идиот", бил казал Кол по адрес на шефа на Бела - "че нали всичко беше договорено".