Демокрацията - от Лукаваго?

Да вземем за пример Римокатолическата църква. По какъв път се движи тя днес, помага ли на хората да намерят отговор на вълнуващите ги проблеми или по-скоро им създава нови? Този въпрос си задават все повече католици. Всъщност началният тласък за дебата дойде лично от папа Бенедикт ХVІ по време на посещението му в Германия през септември.

Дългият път до прозрението

До шейсетте години на миналия век Ватиканът отстояваше стриктно антимодерни позиции. Демокрацията и човешките права били от Лукаваго. Големият обрат настъпи с Втория Ватикански събор (1962-65):

"Съборът сложи край на дългата традиция на католическата църква изцяло да отрича правото на религиозна свобода", обяснява социологът Карл Габриел, който е професор по религия и политика в Мюнстерския университет. В една нова студия, "Религиозната свобода и плурализмът", Габриел и група негови колеги проследяват развитието на католическата църква към друга, по-открита към света институция.

Изброяват се няколко основни фактора, под чието въздействие католицизмът се е модернизирал: поуките от тоталитарните режими през 20 век, съществуването на северноамериканския либерализъм, Общата декларация на човешките права от 1948, както и личността на един силно харизматичен папа - Йоан ХХІІІ (1958-63). Вторият Ватикански събор доведе до самоцивилизоването на католическата църква и интегрирането й в международните структури. Но колко модерна или реакционна е тази църква днес?

Гъвкавост, но не съвсем

"Формулировките, възприети на Събора, са в остър разрез с някои традиции на католицизма, установили се през втората половина на 19 век, като например безапелационния централизъм на Римокатолическата църква, който остава в сила и до днес", казва професор Габриел.

Съвременната църква проявява известна гъвкавост, но очевидно недостатъчна, което си личи и по това, че специално в Европа все повече католици й обръщат гръб. Те явно не смятат, че църквата е в състояние да предложи отговори на проблемите на нашето време. А това е лошо, защото модернизирането на Римокатолическата църква би могло да послужи за пример и на други вероизповедания, смята професор Габриел:

"Прави впечатление, че съвременният ислям има много паралели с католицизма от последната четвърт на 19 век. Мнозина смятат исляма за изостанала, ретроградна религия. Но ислямът, подобно на католицизма, има много богата традиция. Ислямът би трябвало да се обърне към старите си традиции на откритост, както стори католицизмът, за да стигне до религиозната свобода."

Автор: Х. Нойбауер, С. Гяуров

Редактор: Б. Узунова