Сега се дистанцират от Пеевски. Но няма да им помогне.

Да му дожалее на човек за Делян Пеевски! Протестите през 2013 срещу избора му за председател на ДАНС го превърнаха за мнозина в аватар на българското задкулисие. След като олигархът бе санкциониран по глобалния закон „Магнитски” през юни 2021, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ се „дистанцира” от Пеевски, а собствената му майка Ирена Кръстева писа до министерството на финансите, че „няма нищо общо” с него (по думите на министър Асен Василев).

Днес никой "не обича" Делян Пеевски, ала мнозина работиха чудесно с него в продължение на години. Опитите на същите тези лица сега да се „разграничат” от дискредитирания политик и бизнесмен трудно ще сполучат.

Стремителна кариера

Цели две десетилетия Пеевски бе „дяланият камък“ на българската политическа система. Възходът му започна през далечната 2001, когато, като член на НДСВ, стана парламентарен секретар на царската партия и оглави най-голямото пристанище у нас - „Варна” ЕАД. Тогава Пеевски бе едва на 21 години. След НДСВ Пеевски премина в ДПС, стана и заместник-министър в правителството „Станишев”. Дългогодишен депутат, състоятелен бизнесмен с интереси в различни сектори – дълги години кариерата на Пеевски вървеше стремително нагоре.

Въпреки протестите, въпреки настойчивите питания към прокуратурата, винаги около него имаше хора, които му се доверяваха и при нужда грижовно му подаваха ръка. Още през 2007 срещу него бе отправено обвинение в изнудване от тогавашния изпълнителен директор на „Булгартабак”; прокуратурата обаче преустанови разследването поради липса на доказателства, а ВСС го възстанови като следовател.

С оглед на „добрите практики” от миналото, не би било чудно, ако настоящият главен прокурор г-н Гешев направи изненадващ „прочит” на законите и се съгласи с г-жа Кръстева, че със сина й всъщност не се „свързани лица”. Все пак вятърът рязко смени посоката си и прокуратурата сега е принудена „от обстоятелствата” да се придържа по-стриктно към задълженията си.  

Влияние и власт в ДПС

Г-н Карадайъ бърза да ни напомни, че Пеевски винаги е бил „само” от гражданската квота на движението, но никога не е бил негов член. Фактите обаче показват, че влиянието и властта на Пеевски в ДПС са били много по-големи от тези, които се полагат на редови депутат и „външен наблюдател”.

„Приятелят на ДПС” Пеевски работеше в синхрон със сегашните зам.-председатели на партията Й. Цонев и Х. Летифов; конкретно с г-н Цонев бяха съавтори на няколко важни законопроекта. В контраст с репутацията на Пеевски в страната в самото ДПС той бе популярен и получаваше рекорден брой депутатски номинации. Разбира се, „популярността” в дисциплинирана, йерархична партия, тип корпорация като ДПС, всъщност означава само едно: Пеевски е бил много харесван от висшите функционери, ползвал се е с благословията на самия Ахмед Доган .

Бойко Борисов винаги категорично е отхвърлял твърденията за общи политически интереси между него и Пеевски. Но според нов запис с гласа на Яне Янев, разпространен от Антикорупционния фонд, Пеевски си е партнирал с Борисов/ГЕРБ. Според записа, през 2021 Пеевски вече играе в „отбора” на Борисов и на изборите на 4.04. последният му „дал” 11 депутатски  места. Според Янев (от записа) сега Пеевски е 100% на подчинение на Борисов, „с Доган всичко приключило”.

Интересен свидетел

Но тук трябва да попитаме: дали Борисов сам не е зависим от Пеевски? Знаел ли е Борисов за схемата за продажба на българско гражданство, която според американските мотиви за санкции по закона „Магнитски“, била ръководена от Пеевски? Ако да, защо си е затварял очите за нейното съществуване? Ако Борисов и ГЕРБ са бенефициери от общи проекти с Пеевски, осъществени в нарушение на законите, „приятелят на ДПС” може да се окаже много интересен свидетел в едно разследване срещу бившия премиер.

Съмненията за участие в корупционни схеми падат неумолимо върху всички, които са правили „бизнес” с Пеевски. Те не могат да бъдат заличени с евтини фрази. Пожарът на санкциите рано или късно ще подпали и домовете на съратниците-аркадаши на Пеевски.

*Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.