Декларацията за човешките права навърши 60 години

Ужасите на Втората световна война са били явно още пред очите на делегатите от 50-те държави, когато те успяват да се споразумеят за общия текст на декларацията. Само няколко месеца след основаното на ООН те обявяват: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права".

Този текст не е приет само от САЩ или пък някоя от европейските държави, а и от Китай, Съветския съюз, редица латиноамерикански и арабски страни. През 1966-та година към всеобщата декларация се приеха и така наречените "пакети-близнаци". Единият е пакт за гражданските и политически права. Той задължава подписалите го междувременно 163 държави да гарантират човешките права на гражданите си. Освен това отделните граждани могат да се обръщат директно към ООН, ако не са били зачетени правата им.

Въпрос с универсално значение

Междувременно хиляди подобни жалби не само изостриха погледа към човешките права, но и доведоха до подписването на специфични договори. Например: споразумението за жените, конвенцията срещу изтезанията или пък конвенцията за инвалидите. Без значение, дали става дума за свобода на словото или пък на вероизповеданието - въпросът за човешките права остава актуален и не е изгубил универсалното си значение. Това важи и за всеобщата декларация на ООН за опазването им.

Инициираната през 1990-та година от някои ислямски държави декларация от Кайро, например, не може да претендира за универсалност, защото твърди, че всички права и свободи са подчинени на ислямското право - шариата. Религията обаче не може да бъде определяща. Всеки индивид има право да изповядва онова вероизповедание, което иска. Онзи, който обявява спецификата на традициите за определяща, се опитва да замаскира нарушаването на човешките права. Защото често под традиционно разпределение на ролите в ислямското общество се разбира потискане на жената и нейните права. Погрешна е и позицията на някои азиатски държави, гледащи на човешките права като на лукс, от който могат да се възползват само, когато икономическият им успех е гарантиран.

Държавата - активен фактор

Държавата трябва да използва ресурсите, с които разполага, за да бъде активният фактор при спазването на човешките права. За доминантност на западните държави може да се говори при втория от вече споменатите "пакети-близнаци". В него са дефинирани задълженията на държавите при гарантиране на основни човешки права като правото на храна, социална сигурност, труд.

Индивидуалното право на всеки да се жалва при нарушаване на тези задължения обаче не беше гарантирано през 60-те години заради съществуващия тогава конфликт Изток-Запад. Всеобщата декларация за човешките права не е изгубила актуалното си значение и до днес. Тя е универсална, неделима и съдържа точно онези постулати, които гарантират свободен и достоен живот за всеки.