Дания: Чужденците с "незападен" произход - нежелани

Правозащитни организации в Дания бият тревога заради плановете на датското правителство да затегне още повече имиграционната си политика. В центъра на дебата е един  оспорван закон срещу гетоизирането на датските градове. Новият законопроект беше представен в средата на март. Той е насочен срещу т. нар. „паралелни общества“.

Става дума за онези жилищни квартали в които живеят голям брой чужденци, които според правителството, не са добре интегрирани в датското общество. С помощта на новия закон през следващите 10 години делът на обитателите с „незападен произход“ трябва да бъде сведен до 30%, а засегнатите семейства да бъдат разселвани в други части на страната.

Досега беше разрешено делът на жителите с „незападен произход“ във въпросните квартали да бъде най-много 50%.

Мярката се съдържаше в приетия през 2018 година  Закон срещу гетата, който се отнася до всички градски квартали с над хиляда жители. Все още няма дата за гласуването на законопроекта в парламента, но приемането му се смята за сигурно. Правозащитници вече обявиха, че ще предприемат действия, ако той бъде приет.

Нарушение на международното право

„Опасяваме се, че етническият произход ще се окаже много по-силно на фокус, отколкото бе досега“, казва Маргрете Куса – експерт на Датския институт за човешките права. Още миналата година от екипа на Върховния комисар на ООН за човешките права Мишел Бачелет предупредиха за опасните последици от приемането на подобен закон: „От мерките срещу тъй наречените жители с „незападен произход“ ще бъдат засегнати най-вече онези части от населението, на които неевропейският произход им личи и външно“, се казваше в становището.

Срещу законопроекта против гетата са подадени вече три жалби. „Смятаме, че в случая става въпрос за дискриминация и нарушение на националното, а и на международното право“, казва Маргрете Куса.

Датското вътрешно министерство отхвърля обвиненията. Оттам посочват, че категорията „незападен произход“ се използва и от Статистическата служба на Дания. Според този критерий, към западните страни, освен държавите от ЕС, спадат още Великобритания, Андора, Исландия, Лихтенщайн, Монако, Норвегия, Швейцария, Ватиканът, Канада, САЩ, Нова Зеландия и Австралия. „Всички останали страни се смятат за незападни“, се казва в отговор на датското вътрешно министерство на запитване от ДВ. В документа се допълва, че политическата система, религията, културата или икономиката не са критерии за определянето на дадена страна като незападна.

Бившата депутатка Йозлем Чекич, която беше една от първите мюсюлманки в датския парламент, определя сегашния законопроект като „контрапродуктивен. „Съгласна съм с датското правителство, че в някои квартали съществуват проблеми. Но те съвсем не са толкова големи, че заради тях да бъдат разселвани жителите им“, казва тя за ДВ.

Чекич смята, че въпросният законопроект е насочен срещу различни маргинализирани групи от населението. „Не става въпрос само за мюсюлманите или имигрантите, а и за представителите на работническата класа. Животът на много жители от по-бедните квартали не е финансово обезпечен“, посочва тя.

Радикалният курс се одобрява от големите партии

Дания е сред европейските страни с най-строгите имиграционни закони. Но за разлика от други държави в ЕС, в Дания този курс на правителството е подкрепян от всички големи партии - и леви, и десни.

По данни на статистическа служба на Дания, през 2019 г. едва 5,3 на сто от населението на тъй наречените проблемни квартали са били с „незападен произход“. Бившата депутатка Чекич смята сегашния политически курс за много рискован: „Децата от семействата, живеещи в засегнатите квартали, се чувстват датчани. Те са родени в Дания, имат датски паспорти, говорят датски и ходят тук на училище и въпреки това постоянно им се налага да чуват забележки от рода на: „Ти не си датчанин, защото си мюсюлманин! Как да очакваме от тези деца да бъдат лоялни към държавата, след като самата тя не ги приема такива, каквито са?", казва Йозлем Чекич.