Дали СЩ имат моралното право да говорят за човешки права?
19 май 2004Да спечелиш една или много битки далеч не означава да спечелиш войната. В момента този горчив опит жънат американските въоръжени сили и техните коалиционни партньори в Ирак. Има обаче и по-лошо – СЩ, който тръгнаха да донесат на региона демокрация, основни права и стабилност, губят войната за печелене на сърца и идеи. В очите на американските граждани тази обетована страна, водила своята война за независимост за неотменимите права на живот, свобода и щастие и която със създаването на ООН създаде нов световен ред, където човешките права заемат челно място, една държава, в която контрола и ограничаването на властта се тълкуват като съдържание на демократичните принципи, тази страна е на път да предаде собствените си идеали и да изхвърли зад борда стълбовете на своята над 200-годишна конституция.
Противоречието между претенции и реалност не би могло да бъде по-голямо, отколкото при представянето на тазгодишния доклад за човешките права. В предисловието, написано от външния министър Колин Пауъл се казва следното:”Насърчаването на човешките права и демокрацията в целия свят се отразява не само в най-важните ценности на нашата страна, но също така е дълбоко в наш интерес.” Дотук добре! Тази насока на мислене обаче в рамките на правителството и на съответните институции за съжаление не се отнася до работата на място. Който някога се е срещал с америктански дипломати и граждани в някоя репресивна държава знае колко сериозно те подкрепят свободолюбивите хора и групировки. Такъв човек знае колко критични са техните доклади, адресирани до централата им във Вашингтон. Той обаче междувременно също така знае как се отнасят към тези доклади в реалната политика.
Едно става все по-ясно – тази администрация се е сбогувала с универсалните чавешки права и граждански свободи. За нея човешките права са само една гъвкава концепция, която се използва, когато това, което те подразбират под ”добро” е победило над ”злото”. В този контекст изглеждат разрешени всички превантивни мерки от военни операции до изтезания. От тези в най-добрия смисъл на думата либерални ценности, които бяха усвоени и застъпвани от Буш-баща, при неговия син Джордж Дабъл Ю повече не се чувства нищо. Тези либерално ценности обаче не се усещат трайно и в обществото.
Въпреки изключително доброто съставяне на доклади за човешките права СЩ загубиха своята морална легитимност.. Едва след като те сериозно преосмислят своя ”ексцепционализъм” или казано иначе своята привидна уникалност и признаят, че и те са част от света и, че проблемите на другите са и проблеми на СЩ, те ще могат отново да предяват претенциите си да насърчават и подкрепят човешките права по цял свят.