Нов опит да се потули истината за ДС?

Коментар на Кристофер Неринг

"Това е малко като политически КОВИД: не знаеш къде ще те удари и как ще реагираш." Многозначителни думи на Екатерина Бончева за ефекта от предизборната проверка кои политически кандидати са имали връзки с ДС на НРБ.

Нека да си припомним. В средата на януари в България се разрази скандал: Бончева, която от 2008 година е член на Комисията по досиетата КОМДОС, поиска от премиера Бойко Борисов официална позиция по въпроса дали министърът на отбраната Красимир Каракачанов тайно се опитва на възпрепятства работата на Комисията. Какви са фактите?

Защо точно в навечерието на изборите?

В края на декември миналата година 10 депутати от управляващата партия ГЕРБ и от „Обединени патриоти“ внесоха в парламента предложението съставът на КОМДОС да се съкрати от 9 на 5 члена. Това предложение веднага предизвика логичния въпрос защо трябва да се правят промени в Комисията само 4 месеца преди парламентарните избори. Вносителите на предложението официално се аргументираха с финансови съображения: с по-малко членове КОМДОС щяла да струва по-евтино, а пък и други институции били принудени да работят с ограничен персонал. И двете твърдения са верни, но изобщо не дават отговор на възникналия въпрос: Защо точно в навечерието на изборите?

Една от възможните причини е скрита в задължението на КОМДОС преди парламентарните избори да провери всички кандидати за евентуална принадлежност към Държавна сигурност. В навечерието на последните парламентарни избори през 2017 г. Комисията провери 4060 лица, за 79 от които се оказа, че преди 1989 г. са били щатни или нещатни сътрудници на ДС. 30 измежду тях бяха за пръв път оповестени като сътрудници, за останалите 49 се знаеше от предишни проверки.

Дали предложението за намаляване на състава на Комисията нямаше за цел да попречи на нови разкрития преди изборите през април? Или пък беше просто опипване на почвата за бъдеща нова уредба на работата на КОМДОС?

Задачите на КОМДОС

Комисията за досиетата беше създадена в края на 2007 година от Тройната коалиция. Тя има две главни задачи: Първо – да съхранява архивите на ДС и да осигурява достъп на обществеността до тях. И второ – да проверява за принадлежност към ДС на онези групи от лица, които са изрично изброени в закона. В същото време Комисията няма задачата да оценява архивните материали или пък резултатите от извършените персонални проверки. И още нещо, което не бива да се забравя: принадлежността към бившата ДС не поражда автоматично юридически или други последствия. С други думи: политиците и хората на изброените в закона позиции няма защо да се опасяват, ако са били сътрудници на ДС. Нека тук да припомним, че според различните изследователи, броят на сътрудниците на ДС по времето на НРБ може би е възлизал на 100 000 до 200 000 души - една сериозна армия от шпиони, агенти и доносници.

Проверките и разкритията на КОМДОС изпълняват две важни функции. Те от една страна показват, че и до днес българското общество, политиката, бизнесът и медиите са просмукани от кадри на някогашната ДС. А от друга могат да служат за ориентация в навечерието на избори, при сформирането на правителства и раздаването на постове. Въпреки това изминалите 13 години показват, че принадлежността към ДС не поражда никакви отрицателни последствия. Във всички правителства, партии и парламенти след 1990 имаше личности, които преди 1990 са работили за ДС. Включително и един президент.

Агентите на ДС във властта

В сегашното правителство досие има министърът на отбраната Красимир Каракачанов, който през 1989 г., месеци преди падането на комунизма, е вербуван от политическата полиция под псевдонима „Иван“ и е работил за Шесто управление на ДС. Още през 90-те години на миналия век в българското общество вървяха слухове, че Каракачанов е бил сътрудник на ДС, а през 2006 г. тогавашният вътрешен министър Румен Петков официално огласи този факт. По-късно и КОМДОС го потвърди. Тъкмо във връзка с ДС-миналото на Каракачанов Екатерина Бончева се пита дали предложенията за промени в Комисията не са по някакъв начин свързани с министъра на отбраната.

Депутатът от ГЕРБ Георги Марков също е бил нещатен сътрудник на ДС. Марков, който от 1994 до 2003 година беше дори конституционен съдия, дълги години уверяваше, че оповестените доказателства за неговото сътрудничество за фалшифицирани, но проверките на КОМДОС показаха друго. Според тези проверки, най-късно от 1972 до 1976 година Марков е работил под псевдонимите „Николай“ и „Стефан“ най-напред за СГУ на ДС, а после за  политическата полиция на Шесто Управление.

През 2019 година КОМДОС публикува и резултатите от проверката сред „горните етажи“ на политическите партии. Оказа се, че най-много бивши сътрудници на ДС има в БСП – 52 души. Следват политиците от ДПС, сред които 18 души са работили за ДС, във ВМРО броят им е 4, а в ГЕРБ са двама.

Списъкът на българските политици с ДС-минало е дълъг. Същото се отнася и до ръководния персонал в държавните институции и служби, който не се избира пряко от гласоподавателите. Статистически правителствата на ГЕРБ от последните 12 години изглеждат по-добре в това отношение, ако ги сравняваме с БСП или ДПС. Въпреки това обаче и по време на кабинетите начело с Бойко Борисов принадлежността към бившата ДС не се смяташе за пречка да се заемат политически или държавни постове. И съвсем закономерно по време на вълната от протести срещу избуяващата политическа корупция в България през миналата година въпросът за мрежите на бившата ДС отново излезе на дневен ред.

Има ли кой да прекрати този застой?

На фона на всичко това опитът да се промени законът за КОМДОС точно пред изборите изобщо не изглежда случаен. Всъщност Комисията трябва да получава нов мандат на всеки 5 години. Последният изтече още през 2017 г., а оттогава насам тя работи с извънреден мандат. Ето защо предложението да се намали броят на членовете на Комисията показва най-вече едно: сегашната правителствена коалиция няма никакъв ясен план нито за работата на КОМДОС, нито за бъдещето на ДС-архивите, нито пък за подхода към бившите кадри на Държавна сигурност. По този въпрос, който е от ключово значение за осмислянето на комунистическата диктатура в България, вече от години цари пълен застой. В страната не беше проведена лустрация, не бяха разкъсани старите комунистически мрежи, пораждащи корупция, не се води никаква целенасочена политика за поддържане на паметта за жертвите на комунизма.

В сравнение с всичко това въпросът дали КОМДОС да се състои от 5 или от 9 члена изглежда относително второстепенен. И все пак след публичната критика, отправена от Екатерина Бончева, внесеното предложение беше оттеглено. Тоест, засега всичко остава както си е. Но нека не смятаме, че завръщането към досегашния застой е някакъв особен напредък. Така месец и половина преди изборите закономерно възниква въпросът: Коя партия и кои политици имат някакви идеи за излизане от този застой?

*Кристофер Неринг е ръководител на научния отдел на Музея на шпионажа в Берлин. Следвал е източноевропейска и нова история в Хайделберг и в Санкт Петербург. От години следи събитията в България.