Да смачкаш европейското гущерче

Неотдавна мой познат разказа как овчар, с когото разговаряли на полето, внезапно замахнал с гегата и размазал малко гущерче в тревата. Защо уби тази безвредна животинка? - попитал познатият. Е па защо да е жива? - бил незабавният „дълбокоумен” отговор.

Всъщност, подобни действия са доста характерни за българската народопсихология. Не знам дали предателствата и доносничествата /независимо дали между тях има или няма знак на равенство/ в националната история са повече от подлостите в миналото на другите европейски и балкански народи, но те преминават позорно от древността до наши дни.

И което е още по-отблъскващо - продължават и днес. Защо да е техният, а не нашият човек, се навиват съвременните местни партийци и надуват, най-често в Брюксел, изобличителната свирка, известна в международния жаргон с английската дума „whistlеblowing”, сиреч подаване на сигнали до властите за сериозни нарушения.

Примери от последните години - колкото щеш!

Да си припомним шумотевицата, която не спря да се вдига около „произхода” на първата българска еврокомисарка Меглена Кунева, което обаче не й попречи да се представи блестящо в ЕК и да бъде избрана за Комисар и Европеец на годината през 2008-ма! Ами изкуствено създаваната киселинна политическа атмосфера, в която бившият външен министър Соломон Паси беше принуден да се състезава през миналата година за поста Генерален секретар на НАТО?

Да, кампанията на Ирина Бокова за шефското място в ЮНЕСКО беше подкрепена мощно от президента и управляващата тристранна коалиция, но и тя трябваше да мине през горнилото на опозиционната политическа неприязън, изразявана доста често в чужбина. А защо днес никой, дори и от „Синята коалиция”, не повдигна въпроса за еврокомисарската кандидатура на бившата външна министърка и сегашна евродепатутка Надежда Нейнски, номинирана не от друг, а от СДС, също член на ЕНП, за този пост?

Размазване на кандидата

Ситуацията с Румяна Желева не прави изключение. Канонадата срещу нейната кандидатура за комисарка по „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи” започна отляво с иронията за „най-непрестижния ресор в ЕК”, премина през упреците за некомпетентност и неспособност той да бъде овладян от кандидатката, промъкна се през съмненията, че образованието й в Германия било финансирано от варненската групировка ТИМ, и накрая понесе обвинението на в. „Ди Велт”, че е „гангстерска невеста за ЕК” покрай твърдението, че съпругът й е мафиот.

Целта на акцията, осъществена съвършено безсмислено от сегашните политически противници на ГЕРБ сред българската депутатска гилдия в ЕП и партийните централи в София, със сигурност постигна нещо подобно на удара на овчарската гега върху безвредното гущерче. Размазани в случая обаче не бяха нито Желева, а още по-малко нейната партия ГЕРБ. Както обикновено жертва отново се оказа България и най-вече нейният нисък международен авторитет. Просто „овчарите”, дето най-активно развяват националните байраци по повод и без повод в страната, също са си казали: „Е па защо да е жива?”…