Да отричаш историческата истина

 

Урсула Хавербек е на 87 години. Дотук с нея са се занимавали съдилищата в Детмолд, Верден, Хамбург и Берлин, а отскоро и съдът в Бад Ойенхаузен си има работа с възрастната дама. Тя е разследвана от прокуратурата за насаждане на омраза. Упоритата старица е популярна в дясноекстремистките кръгове. Тя отрича Холокоста и успява, дори на тази преклонна възраст, да предизвиква безредици в съдебната зала.

През февруари тази година, на процеса в Детмолд срещу един нацистки пазач в концентрационния лагер Аушвиц, тя се опита да нахлуе в съдебната зала. Според нея, Аушвиц не бил лагер на смъртта, а просто трудов лагер. А геноцидът над евреите бил "най-голямата лъжа в историята". Урсула Хавербек е не само най-известният, но и най-пресният пример за отричане на исторически и юридически доказаните престъпления на нацистка Германия срещу евреите.

Отричащите Холокоста

Сред по-известните имена са британецът Дейвид Ървинг, който отдавна занимава правосъдието, политиката и медиите с тезите си за Втората световна война, и в частност за Холокоста. В края на 1950-те години Ървинг е стоманолеяр в Рурската област, говори свободно немски и е написал над 30 книги за времето на националсоциализма. Става известен през 1963 г. с книгата си "Гибелта на Дрезден", в която, въз основа на фалшифицирани документи, изкарва броя на жертвите четири пъти по-голям от действителния.

Първоначално го вземат за нестандартен изследовател, който използва неизвестни дотогава източници. Но по-късно - към края на осемдесетте години - вече никой не го взема насериозно в историографията. По това време той вече отрича Холокоста и започва да поддържа редовни контакти с десни екстремисти, главно в Германия. Ървинг твърди, че Хитлер не само не бил нареждал да започне унищожаване на евреите, но и не знаел нищо за това. Заради твърдението си, че в Австрия не е имало концентрационни лагери, е осъден от Областния съд във Виена на три години лишаване от свобода.

През 1993 г. американската историчка Дебора Липстад заявява, че в книгите си Ървинг фалшифицира факти и манипулира документи. Ървинг подава жалба за клевета, но процесът го докарва до финансов крах. Лондонският върховен съд отхвърля жалбата му през 2000 година. Съдията Чарлс Грей обосновава решението на съда със следните думи: "Той е привърженик на нацизма, полемик, антисемит и расист, който се събира с десни екстремисти и поощрява неонацизма". Съдът постановява, че Ървинг трябва да покрие разноските за процеса, които възлизат на 2,5 милиона паунда.

Епископ Ричард Уилямсон е друг известен представител на отричащите Холокоста. Той е последовател на Братството на Пий, което отхвърля реформите на Втория ватикански събор /1962-1965/, който между другото признава юдеизма за свещено учение.

През 2008 г. Уилямсон заявява, че в концентрационните лагери не е имало газови камери. Освен това той твърди, че са избити всичко на всичко между 200 хиляди и 300 хиляди евреи. Той казва това в интервю с шведски журналист и понеже знае, че отричането на Холокоста в Германия се смята за престъпление, наказуемо с до пет години затвор, той настоява интервюто да бъде публикувано само в Швеция и в никакъв случай в интернет. Шведският журналист обаче игнорира искането му. В задочна присъда, постановена в отсъствие на подсъдимия, съдът в Регенсбург налага на Уилямсон парична глоба. През 2012 г. епископът е изключен от Братството на Пий поради различия във възгледите.

Как е в другите страни

Отричането на Холокоста се третира по различен начин в правораздаването на различните страни. В САЩ правото на свободно изразяване на мнение позволява и да се отрича Холокостът. Същото важи и за Великобритания. По тази причина Дейвид Ървинг предпочита да прави изявленията си именно в тези страни.

В много европейски държави обаче отричането на Холокоста междувременно представлява наказуемо деяние. В Австрия от 1992 г. насам подлежат на наказателно преследване "лица, които отричат, омаловажават, одобряват или оправдават националсоциалистическия геноцид и други нацистки престъпления срещу човечеството". Две години преди това и Франция прие закон, според който отричането на Холокоста и нацистките престъпления са наказуеми деяния. Същото се отнася и за Белгия и Люксембург. В Чехия и Полша пък законът преследва не само отричането на Холокоста, но и на престъпленията на комунизма. В Испания е малко по-различно - до 1995 г. отричането на Холокоста подлежеше на наказание, но през 2007 г. Конституционният съд постанови, че този закон нарушава принципа на свободното изразяване на мнение.